От Матея свето Евангелие – глава 26 – стих 29

След като установил тайнството, Христос казал: “Няма да пия от този лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия в царството на Отца Си”. Тъй като Той разговарял с учениците за страданието и кръста, сега отново им говори за възкресението, напомня им за царството, като нарича така Своето възкресение. А защо Той пил след възкресението Си? Затова, за да не би грубите хора да счетат възкресението Му за призрачно. Затова именно и апостолите уверявали във възкресението с думите: “които ядохме и пихме с Него” (Деян. 10:41).

А какво значи думата “нов”? Нов, тоест, по необикновен начин, не в тялото, подхвърлено на страдание, но в тяло безсмъртно, нетленно и нямащо нужда от храна. След възкресението Си Христос ял и пил не по силата на необходимостта – тогава Неговото тяло не се нуждаело вече от това – а за уверяване във възкресението.

(Срв. Марк 14:25).

Вместо δέ на Матей, при Марк стои ἀμήν; вместо οὐ μὴ πίω ἀπ´ ἄρτι ἐκ τούτου τοῦ γενήματος, при Марк стои ὅτι οὐκέτι οὐ μὴ πίω ἐκ τούτου τοῦ γενήματος “с вас”, Марк пропуска. Вместо последния израз τοῦ πατρός μου, при Марк стои τοῦ θεοῦ. В противен случай изразите са еднакви. Думите на Христос са много трудни за обяснение. Прякото им значение е, че Той няма да пие вино с учениците до възкресението Си. На въпроса дали Христос е пил вино с учениците Си по време на самата вечеря може да се отговори утвърдително, тъй като това се е изисквало от юдейските обреди (но не и от закона), когато се е ядяло пасхалното агне. Но евхаристийната чаша при установяването на тайнството Причастие Той със сигурност не е пил, защото е трудно да си представим, че Той пие собствената Си кръв. Всички термини, използвани при установяването на Тайнството, показват точно това. Дали Христос е пил новото вино с учениците Си след възкресението Си, за това информацията е толкова оскъдна, че не може да се каже нищо положително. Единственото място, от което можем да получим указание за това, се намира в Деяния 10:41, но това място има твърде общо и неясно значение, за да може от него да се изведе каквото и да било. Следователно може би думите на Христос в разглеждания стих са просто тържествено сбогуване с учениците, в което образно е изразена мисълта, че това близко общуване с тях по време на вечерята е последно и няма да се повтори отново до времето на Неговото възкресение, когато между Него и учениците Му ще има съвсем нови отношения. Според Лука (Лука 22:18) тези думи са били изречени от Христос преди установяването на тайнството Евхаристия.