(вж. Марк 14:23; Лука 22:20; 1 Кор. 11:25). Както беше посочено по-горе, употребата на вино по време на пасхалната вечеря не е била първоначално установена сред евреите, а е навлязла в употреба по-късно, но преди времето на Христос. Обикновено са се наливали три или четири чаши. Трудно е да се определи коя от тях е служила за установяването на причастието; най-вероятно третата. Когато ястията били приготвени и присъстващите се хранели, първата чаша се раздавала, благославяла се от домакина с думи...
Както беше посочено по-горе, употребата на вино по време на пасхалната вечеря не е била първоначално установена сред евреите, а е навлязла в употреба по-късно, но преди времето на Христос. Обикновено са се наливали три или четири чаши. Трудно е да се определи коя от тях е служила за установяването на причастието; най-вероятно третата.
Когато ястията били приготвени и присъстващите се хранели, първата чаша се раздавала, благославяла се от домакина с думи на благодарност и се изпивала по ред от събралите се (Лука 22:14-17). След това, след измиване на ръцете, празникът се откривал, като всеки вземал горчиви треви и ядял, след което се четели някои предварително избрани части от закона. След това се раздавала втората чаша с вино, а стопанинът на дома, според Изх. 12:26 и т.н., обяснявал на сина целта и смисъла на празника; после следвал галлел (алелуя – Пс. 112-117), по време на който, в края на пеенето на Пс. 112-113, се изпивала чашата (тоест, още в древността при празнуването на Пасхата се пеело, показва Ис. 30:29). Едва след това следвало яденето, с благословия, на разчупените маци и на печеното агне. Това всъщност е било празник, по време на който всеки се е облягал и е ял и пил на воля. В края на храненето стопанинът отново измивал ръцете си, благодарял на Бога за празника и благославял третата чаша, която най-често се наричала чаша на благословението (срв. 1 Кор. 10:16; Мат. 26:26 и сл.; Лука 22:19 и сл.), и я изпивал заедно със своите спътници. След това се разнасяла четвъртата чаша, отново с пеене на Пс. 114-117, като домакинът благославял чашата с думите от Пс. 117:26 и я изпивал заедно с гостите (срв. стих 29). Тези четири чаши трябвало да бъдат изпити от бедните, като бедните ги получавали от общността. Понякога е имало и пета чаша и при нея се е пеело от Псалми 119-136 – по избор.
“Защо – отбелязва Теофилакт – по-горе Той не е казал: “Вземете, яжте всички”, а тук кава: “пийте от нея всички”? Някои казват, че Христос е казал това заради Юда, защото Юда, като взел хляба, не го изял, а го скрил, за да покаже на юдеите, че Иисус нарича хляба Своя плът; а чашата изпил с неохота, не можейки да я скрие. Затова сякаш Господ казал: “Пийте всички”. Други го тълкуват в преносен смисъл, а именно: тъй като твърдата храна не може да се приема от всички, а само от тези, които са в съвършена възраст, докато пиенето може да се приема от всички, по тази причина Той казва тук: “Пийте всички”, защото най-простите догми е свойствено на всички да приемат”. Тези думи на Теофилакт се противопоставят на учението на Римската църква, според което пиенето от чашата е забранено за миряните. “Всички” – думата вероятно се е отнасяла преди всичко за апостолите, присъстващи на вечерята. Но тя несъмнено се отнася и за всички християни. Думата ποτήριον при Матей и Марк е поставена без член (така е според най-добрите четения), а при Лука и апостол Павел – с определителен член (τὸ ποτήριον).
Проф. А. П. Лопухин
(вж. Марк 14:23; Лука 22:20; 1 Кор. 11:25).
Както беше посочено по-горе, употребата на вино по време на пасхалната вечеря не е била първоначално установена сред евреите, а е навлязла в употреба по-късно, но преди времето на Христос. Обикновено са се наливали три или четири чаши. Трудно е да се определи коя от тях е служила за установяването на причастието; най-вероятно третата.
Когато ястията били приготвени и присъстващите се хранели, първата чаша се раздавала, благославяла се от домакина с думи на благодарност и се изпивала по ред от събралите се (Лука 22:14-17). След това, след измиване на ръцете, празникът се откривал, като всеки вземал горчиви треви и ядял, след което се четели някои предварително избрани части от закона. След това се раздавала втората чаша с вино, а стопанинът на дома, според Изх. 12:26 и т.н., обяснявал на сина целта и смисъла на празника; после следвал галлел (алелуя – Пс. 112-117), по време на който, в края на пеенето на Пс. 112-113, се изпивала чашата (тоест, още в древността при празнуването на Пасхата се пеело, показва Ис. 30:29). Едва след това следвало яденето, с благословия, на разчупените маци и на печеното агне. Това всъщност е било празник, по време на който всеки се е облягал и е ял и пил на воля. В края на храненето стопанинът отново измивал ръцете си, благодарял на Бога за празника и благославял третата чаша, която най-често се наричала чаша на благословението (срв. 1 Кор. 10:16; Мат. 26:26 и сл.; Лука 22:19 и сл.), и я изпивал заедно със своите спътници. След това се разнасяла четвъртата чаша, отново с пеене на Пс. 114-117, като домакинът благославял чашата с думите от Пс. 117:26 и я изпивал заедно с гостите (срв. стих 29). Тези четири чаши трябвало да бъдат изпити от бедните, като бедните ги получавали от общността. Понякога е имало и пета чаша и при нея се е пеело от Псалми 119-136 – по избор.
“Защо – отбелязва Теофилакт – по-горе Той не е казал: “Вземете, яжте всички”, а тук кава: “пийте от нея всички”? Някои казват, че Христос е казал това заради Юда, защото Юда, като взел хляба, не го изял, а го скрил, за да покаже на юдеите, че Иисус нарича хляба Своя плът; а чашата изпил с неохота, не можейки да я скрие. Затова сякаш Господ казал: “Пийте всички”. Други го тълкуват в преносен смисъл, а именно: тъй като твърдата храна не може да се приема от всички, а само от тези, които са в съвършена възраст, докато пиенето може да се приема от всички, по тази причина Той казва тук: “Пийте всички”, защото най-простите догми е свойствено на всички да приемат”. Тези думи на Теофилакт се противопоставят на учението на Римската църква, според което пиенето от чашата е забранено за миряните. “Всички” – думата вероятно се е отнасяла преди всичко за апостолите, присъстващи на вечерята. Но тя несъмнено се отнася и за всички християни. Думата ποτήριον при Матей и Марк е поставена без член (така е според най-добрите четения), а при Лука и апостол Павел – с определителен член (τὸ ποτήριον).