От Матея свето Евангелие – глава 24 – стих 3

(Срв. Марк 13:3; Лука 21:7.)

Докато се изкачвал на Елеонския хълм, Иисус Христос спрял и седнал. Марк добавя: “срещу храма” (κατέναντι τοῦ ἱεροῦ). “Насаме” (κατ´ ἰδίαν) показва, че разговорът се е състоял само в присъствието на учениците и по-нататъшната реч е била произнесена насаме с тях. Изглежда, че изразът ταῦτα (“това”) във всички синоптици не е имал за цел да предизвиква някакво особено недоумение. Преди това Христос е говорил за разрушаването на Йерусалим и храма и въпросът кога ще бъде “това” е разбираем и естествен от страна на учениците. Възможно е той да е бил предизвикан и от факта, че учениците са се страхували да не станат сами свидетели на разрушението. Онова, което Христос е предсказал, само по себе си е било плашещо. Възможно е това да е било причината за въпроса на учениците.

Но докато първият въпрос (“кога ще бъде?”) е напълно разбираем и естествен, вторият, напротив, създава значителни трудности при тълкуването. Лука, а очевидно и Марк, се ограничават само с въпроси, свързани с разрушаването на Йерусалим (Свети Йоан Златоуст: ὁ δὲ Λουκᾶς ἕν φησιν εἶναι τὸ ἐρώτημα, τό περὶ τῶν Ἰεροσολύμων), – макар че те имат не един, а два въпроса. Но Матей, освен въпроса за разрушаването на Йерусалим, присъединява и въпросите за така наречената “парусия” (παρουσία), не съвсем точно преведена с руската дума “пришествие”, както и за “свършека на века”.

Какво означава това? Каква е връзката между въпросите за времето на разрушаването на Йерусалим и “присъствието” на Христос и свършека на века? Ясно е, че за да разберем това, трябва да разгледаме самото значение на изразите “парусия” и “свършек на века”.

Думата парусия е използвана само в Евангелието на Матей, за първи път тук и след това в стихове 37 и 39 – следователно само в една от разглежданите глави. Но тя се среща няколко пъти при апостол Павел (1 Кор. 15:23; 1 Сол. 2:19, 3:13, 4:15, 5:23; 2 Сол. 2:1, 8), Яков (Яков 5:7-8), Петър (2 Пет. 1:16, 3:4, 12) и Йоан (1 Йоан 2:28).

парусия

Във всички тези случаи се говори за парусия на Христос. Но освен това само при апостол Павел има употреба на думата изобщо за хората (1 Кор. 16:17; 2 Кор. 7:6-7, 10:10; Фл. 1:26, 2:12) или за Антихриста (2 Сол. 2:9); на руски език παρουσία се превежда ту с “пристигане”, ту с “присъствие”, ту с “пришествие”. Парусия може да означава и пришествие (adventus), но само в преносен смисъл. Същинското значение на думата е от παρά, предлог, показващ близост, и εἰμί – съм, тоест присъствие, и то близко, лично явяване. Употребена от апостол Павел, когато говори за Христос, думата означава най-общо Неговото второ пришествие, Неговото второ идване. 

парусияПарусия

Никъде в Новия завет тя не се използва за въплъщението на Христос, дори във 2 Петрово 1:16. Думата се среща у Игнатий Богоносец (“Послание до филаделфийците”, 9:2), където също е използвана в смисъл на второто пришествие на Иисус Христос (ἐξαίρετον δὲ τι ἔχει τὸ εὐαγγέλιον, τὴν παρουσίαν τοῦ σωτῆρος, κυρίου ἡμῶν Ἰησοῦ Χριστοῦ, τὸ πάθος αὐτοῦ καί τὴν ἀνάστασιν), Ерм (Ерм, “Пастир”, 58- ἡ δὲ ἀποδημία τοῦ δεσπότου ὁ χρόνος ὁ περισσσεύων εἰς τὴν παρουσίαν αὐτοῦ), Юстин Философ (Dialogus cum Tryphone, 52, 1 – προεφητεύθη, ὅτι δύο τοῦ Χριστοῦ παρουσίαι ἔσονται). С думата παρουσία, използвана от апостол Павел (1 Кор. 15:23), очевидно се означава не само идването на Христос само по себе си, но и принадлежащата Му сила и власт да възкресява мъртвите.

Когато задават въпросите си на Христос, учениците едва ли мислят за възкресението. Но че са приписвали на Христос някаква необикновена сила, неприсъща на обикновения човек, личи от факта, че са свързвали Неговото второ присъствие (парусия) с συντελεία τοῦ αἰῶνος – свършека на века. Изразът е дори по-труден от парусия.

парусия

По смисъл думата συντελεία е идентична с τέλος, но с тази разлика, че, поне понякога, означава завършване на нещо със съучастието на някое лице. Ако учениците се бяха изразили по друг начин: “Какъв е знакът за Твоето присъствие и за свършека на века?” и бяха използвали тук τέλος, това би означавало, че краят на века е независим от личното присъствие на Христос. С други думи, учениците щяха да зададат на Христос не един, а два въпроса – първият за Неговото явяване, присъствие, пришествие, а вторият – за края на века. Но думата συντελεία поставя края на века във връзка с пришествието на Христос.

Оттук виждаме колко важен за екзегетиката и апологетиката е този евангелски израз. На никой обикновен човек не би могъл да бъде зададен такъв въпрос. Той е бил зададен и е могъл да бъде зададен само на Личността, която питащите са разпознали като Месията. Оттук е очевидно, че учениците не са задали на Христос три въпроса, както твърди Йероним (interrogant triä quo tempore Jerusalem destruenda sit; quo venturus Christus; quo consummatio saeculi futura sit), а два, защото последните въпроси представляват, така да се каже, само двойна форма на един и същ въпрос (граматически един).

“Свършека на века” (συντελεία τοῦ αἰῶνος) е “технически апокалиптичен израз”. С това можем да се съгласим, защото изразът, използван от пророк Даниил (Дан. 12:4, 13 – превод на Седемдесетте), очевидно се е превърнал поговорка и е преминал в апокалиптичната литература от онова време (вж. ап. Варн. 13:3, 27:15, 29:8, 30:3, 54:21, 56:2, 59:8, 82:2, 83:7, 23; Ass. Mos. 1, 18; Енох. 16:1 и др.).

В Евангелията συντελεία се среща само при Матей (Мат. 13:39-40, Мат. 13:49, 24:3, 28:20) и веднъж в Посланието до евреите (Евр. 9:26). Думата “век” се среща много често в Новия Завет. Тук тя не означава, както правилно е отбелязано, “свят” или “вселена”, а ” век”, т.е. известен период от време с неговите особени характеристики.

Следователно въпросът на учениците може да бъде перифразиран по следния начин: Какъв е знакът за Твоето присъствие (“пришествие”) и за обновяването на този свят и преобразяването му към по-добро? Незадоволителното състояние на обществото по онова време карало много хора да копнеят и да очакват по-доброто. Това по-добро е било предсказано от пророците. Впоследствие тези очаквания се изродили в хилиазъм. “Въпросът на учениците предполага, че между разоряването на Йерусалим и второто пришествие на Христос ще има интервал, през който те няма да Го видят отново. Учениците не можели да не забележат това; и затова нито въпросът им, нито речта на Господ имали за цел да свържат двете събития. Това трябва да се има предвид, когато се изучават думите на Христос” (Едершейм). Векът, за който учениците говорят, е “сегашният зъл век”.