От Матея свето Евангелие – глава 24 – стих 32

Христос дал пример със смоковницата не само за обозначаване на времето – би могъл да го обозначи и по друг начин – но за да потвърди, че Неговото предсказание непременно ще се изпълни. И едното (разцъфването на дървото), и другото (Неговото второ пришествие) ще се изпълнят с еднаква необходимост. И изобщо Христос, както и апостол Павел, който Му подражава, когато говори за това, което непременно ще се случи, винаги използва като пример необходими естествени явления. Ето защо и когато беседва за възкресението на мъртвите, Той казва: “ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; Ако умре, принася много плод (Йоан 12:24). И блаженият апостол Павел, който Му подражава, употребява същия пример в размислите си с коринтяни за възкресението: “безумецо – казва той – това, което ти сееш, няма да оживее, ако не умре”. (1 Кор. 15:36)

Изобразяването на Христовото пришествие и на Страшния съд завършва в предходния стих, а от стих 32 се предлагат увещания с по-практичен характер; и тази реч продължава през цялата 25 глава. Смокинята тук служи само като “притча”; думата тук се разглежда като равностойна на думата “пример” (παράδειγμα). Смокинята е била основна част от местната култура много преди евреите да завладеят Палестина. Липсата на реколта от смокините свидетелствала за народно бедствие.

Какво означава в руския превод “клоните й станат меки”, е трудно да се разбере. В оригинала е “издънката… нежна” (κλάδος… ἁπαλός) се отнася до поникването на пъпките и младите издънки. Това се случва преди настъпването на горещите пролетни и летни дни. По напъпването на дърветата съдим за настъпването на топлите дни и приближаването на лятото. Мисълта на разглеждания стих е обяснена по следния начин.