От Матея свето Евангелие – глава 24 – стих 15

(Срв. Марк 13:14; Лука 21:20.)

Според Цан думите от Лука 21:20-24 се появяват от паралела с общата основа на речта в Матей и Марк Този раздел при Лука започва по същия начин, както при Матей в разглеждания стих и при Марк (Марк 13:14) с израза ὅταν δὲ ἴδητε. При Матей и Марк, както и в Лука, същото предложение към жителите на Йерусалим да избягат в планините се среща в речта за запустяването на храма и за скръбта на бременните и кърмещите в тези дни. Но останалата част от съдържанието на Лука е съвсем различна, а именно: той описва обсадата и разрушаването на Йерусалим, избиването на много от жителите, пленяването на останалите и продължаващото господство на езичниците в Йерусалим. При Матей и Марк се описват последните мъки на обществото, които ще приключат с пришествието на Иисус Христос. Тук, според Цан, са безсилни всички усилия да се хармонизират текстовете на синоптиците. Трудно е да се съгласим с подобно мнение. Пророческата реч на Христос в много случаи прилича на везна, която се накланя ту в едната, ту в другата посока. Понякога Спасителят говори много отблизо за предстоящите събития в Йерусалим, все едно вече се докосва до тях, все едно центърът на тежестта на словото му се отнася именно до тях. Но не бива да забравяме, че везната веднага е тогова да се наклони в другата страна и тогава речта Му започва да означава нещо друго. Трудно е да се предположи, че Христос във въпросния стих от Матей не е казал нищо за разрушаването на Йерусалим, но също така е трудно да се предположи, че Той не е засегнал тук Своето Второ пришествие, заимствайки образи от бедствията, заплашващи Йерусалим. Лука набляга повече на първото, а Матей и Марк – на второто. Така че тук няма противоречие в свидетелствата на евангелистите.

Поставената в началото на стиха частица “и тъй” (οὖν) показва, че новата реч е свързана с предходната. Тук се съдържа отговор на въпроса на учениците “кога ще бъде това”. Тази частица винаги е затруднявала екзегетите. От една страна тя показва, че стих 15 се явява заключение на предишната реч. Но си задават въпроса, дали тук не е въведен анахронизъм? Не е ли странно да се прави извод от това, което ще се случи в края на века, и чрез това да се определи какво ще се случи при разрушаването на Йерусалим? Всъщност тук няма нищо странно. Не бъдещото унищожение на света служи като образ на унищожението на Йерусалим, а обратното. Затова Йоан Златоуст правилно казва, че οὖν не изразява, че Спасителят се връща към предишната си мисъл, защото това, за което се говори тук, не е казано преди, а е само по-нататъшна мисъл, присъединена към предходната.

Местата от книгата на пророк Даниил, за които говори Спасителят тук, се намират в пророчеството за седемдесетте седмици, смятат се за много неясни и затова се превеждат по различен начин (Дан.9:26-27, 12:11). За нас тук е важно само това, че в единия случай (Дан.9:27) Седемдесетте превеждат еврейския израз (“шикуцим мешомем” – множествено число) с βδέλυγμα τῶν ἐρημώσεων, а в другия (“шикуц шомем” – Дан.12:11) с τὸ βδέλυγμα ἐρημώσεως. Евангелистите поставят член τῆς пред ἐρημώσεως, който не е в превода на Седемдесетте в Дан. 12:11. По-вероятно е обаче евангелският израз да съответства на това последно място и да е заимстван оттам. “Шикуц шомем”, βδέλυγμα ἐρημώσεως, “мерзостта на запустението” се счита, че е станало при евреите нещо като terminus technicus за обозначаване на идолите, поставени в храма, и свързаното с тях идолослужение. В такъв смисъл изразът е употребен в 1 Мак. 1:54, 59, където се казва, че в “петнадесетия ден на Хаслев” (декември) “сто четиридесет и петата година” ((168 г. пр. Хр.) сирийците (Антиох Епифан) “поставиха върху жертвеника мерзост на запустението” (βδέλυγμα ἐρημώσεως) и “на двадесет и петия ден от месеца” (Хаслеб) “принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара”. Възможно е под “мерзостта на запустението” пророк Даниил да е имал предвид същото нещо. Но какво точно е имал предвид Спасителят, когато е предсказал мерзостта на запустението в Йерусалим, е трудно да се каже. 

Йероним казва, че изразът може да се разбира или просто като Антихриста, или като изображение на кесаря, което Пилат поставил в храма, или като конната статуя на Адриан, която се е намирала в самата Светая Светих до времето, когато е живял Йероним. Някои смятат, че мерзостта на запустението тук се отнася до ужасяващите действия на зилотите по време на обсадата на Йерусалим от Веспасиан и Тит. Но каквито и ужаси да са извършвали зилотите, едно е сигурно – че идолопоклонството им е било чуждо. От казаното дотук трябва да предположим, че Спасителят възприема известната библейска поговорка само в общия смисъл, както я разбирали юдеите, според които езическата власт щяла да доведе до опустошение – да превърне града и храма в пустиня. В този общ смисъл се изразява и Йосиф Флавий за запустението, предсказано от Даниил и предизвикано от римляните (Antiquitates iudaicae, X, 11, 7 – ὁ Δανίηλος καὶ περὶ τῆς ‘Ρωμαίων ἡγεμονίας ἀνέγγραψε, καὶ ὅτι ὑπ᾿ αὐτῶν ἐρημωθήσεται).

“Който чете, нека разбира” е точен превод. Но тук е трудно да се каже дали това са думи на Христос или на евангелиста. Повечето коментатори смятат, че става дума за “църковна бележка”, която, подобно на славословието в Матей 6:13, се е промъкнала в текста. Някои твърдят, че това предположение е напълно произволно, защото същият израз се среща и при Марк Решението на въпроса зависи от това как трябва да се разбира думата ἀναγιγνώσκω – дали в смисъл на “забелязвам”, “разпознавам”, “разбирам”, или в по-специфичния смисъл на “чета”.  Думата има и едното, и другото значение. В първия случай тя била казана от Самия Христос, а във втория не може да се отдаде на Него, а само на евангелистите. Първото е по-вероятно.