От Матея свето Евангелие – глава 23 – стих 31

Всяко добро дело, извършено заради Бога, е добро във всяко отношение. А делата, за които не е ясно, че са добри във всичко и за всеки, се вършат заради човека, както показва и разглежданата тук ситуация.

Ето, например, тези, които строят мавзолеи или украсяват църкви – на пръв поглед, извършват нещо добро. Но ако те подражават на Божията праведност, ако от тяхното добро има полза за бедните, ако не извършват насилие на други, тогава е очевидно, че действат за Божия слава.

Ако обаче не се ръководят от Божията правда, ако бедните не се зарадват от тяхното „добро“, ако чрез насилие и хитрост вземат от другите, за да извършат дарението си, тогава кой глупак не би разбрал, че го правят за показ пред хората, а не за Божия слава?

Тези, които строят гробници, постъпват праведно само тогава, ако се грижат и за това бедните да не пострадат.
Защото мъчениците няма да се зарадват, ако бъдат почетени с дарове, за които бедните са проливали сълзи.

Каква е тази справедливост – да принасяш дарове на мъртвите, като обираш живите? Или да проливаш кръвта на бедните и да я предлагаш на Бога?

Да постъпваш така не значи да принасяш жертва на Бога, а да се опитваш да Го направиш съюзник на собственото си насилие.

Защото да знаеш, че дарът е придобит с грях и въпреки това да го приемеш, означава да участваш в самия грях.

PG 56:885-86.

Формата на съда е съвършена. Усещането и разбирането за справедливост са дадени на всеки от нас по природа, така че колкото по-добре се познава справедливостта, толкова по-малка да бъде нуждата да се освобождаваме от неправдата.

Народът на Закона уби всички пророци. Омразата на този народ произтичаше от строгостта, с която пророците гласно осъждаха кражби, убийства, прелюбодеяния и светотатства.

И нещо повече – пророците обявяваха юдеите за недостойни за Царството Небесно и учеха, че езичниците ще станат наследници на Божия завет. Затова народът подлагаше своите пророци на всевъзможни издевателства.

Коментари върху Евангелието от Матей

Нека внимателно да разгледаме какво казва Спасителят.
Бащите на юдеите някога убиха светите пророци, които им предаваха Божието слово. А техните потомци, като признавали, че пророците са били свети и достойни за почит, обградили ги с венци и паметници, отдавайки им чест, каквато подобава на свети хора, и сами, вярвайки, че те са били истински пророци и Божии мъже, станали съдници на онези, които ги бяха убили. Защото, като изразяват почит към убитите, те едновременно с това разобличават безбожието на своите бащи.

Но тъкмо тези потомци, които осъдили бащите си за техните ужасяващи убийства, ще бъдат изобличени в същите, а дори и по-тежки злодеяния. Те убиха Княза на живота (Деян. 3:15) и към нечестието против Него прибавиха и убийствата на Неговите боговдъхновени ученици.

Защото, докато някой разсъждава с естествения си разум и осъжда злото в другите, сам се оказва увлечен в същите бедствия, устремявайки се към тях като слепец, макар че привидно ги осъжда.

Коментари върху Евангелието от Матей