и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците;
и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците;
От Лука свето Евангелие – глава 11 – стих 48
с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници.
Проф. А. П. Лопухин
Така говорят всички хора – духовни и светски, древни и съвременни, строящи паметници на пророци и изобщо на забележителни хора от миналото. Всъщност тук няма нищо осъдително. Напротив, паметта за много личности от миналото е почетна и достойна за обезсмъртяване, поне чрез изграждане на паметници за тях. Но всичко това е добро само ако състоянието на обществото е нравствено. Когато в него се развива лицемерието и съпътстващите го пороци, тогава хората, които строят паметници на измъчваните и преследвани пророци, само участват в преследването и мъченията на своите предци, но не пряко, а косвено. Отнасяйки се с мнима почит към пророците от миналото, те преследват и измъчват пророците от настоящето, своите съвременници. Така е било и с поколението на съвременниците на Христос. То издигало паметници на пророците от миналото, които пророкували за Христос, а самия Христос умъртвили на кръста.
Вместо “в проливане” (в руската Библия това е подчертано) “кръвта” можем да преведем просто “в кръвта”.