От Матея свето Евангелие – глава 23 – стих 11

Наистина, нищо не може да се сравни със смирението, и затова Спасителят често напомня за тази добродетел: и когато постави малки деца пред учениците, и в настоящата беседа, и когато, беседвайки на планината за блаженствата,  започна Своето слово със смирението,  и сега, когато изкоренява гордостта от самия ѝ корен, казвайки: „Който смири себе си, ще бъде възвишен.“

Виждаш ли как Той насочва слушателя към дела, напълно противоположни на гордостта? Той не само забранява да се търси първенство, но дори предписва да се избира последното място. Чрез това, казва Той, ще получиш онова, което желаеш. И така, който иска да бъде пръв, нека избере най-ниското място, защото: „Който смирява себе си, ще бъде възвисен.“

Но къде можем да намерим такова смиреномъдрие? Искате ли отново да влезем в града на добродетелта, в селенията на светците, т.е. в планините и усоите?

Там ще видим висотата на смиреномъдрието: там хора, които някога са блестели с почести в света или са се славели с богатство, сега се ограничават във всичко – нямат нито хубави дрехи, нито удобни жилища, нито слуги, и чрез всеки свой избор, като че с писания, изобразяват във всичко смирението .

Беседи върху Евангелието от Матей“ (омилия 72)

Няма съмнение, че тези думи осъждат безусловно и неотменимо всички видове претенции за господство. Фарисеите винаги са се стремели и се стремят да властват и управляват хората, сред които живеят, и за това Спасителят ги упреква публично. Това, че тук Христос не отрича властта и господството, е видно от факта, че Той смята, че сред хората може да има “по-големи”. Но техният характер съвсем не е такъв, какъвто обикновено е характерен за властниците. Този характер е служене на хората от любов (διάκονος, за разлика от δοῦλος). Всеки може да се стреми да надмине другите и така да стане “по-голям” от тях, да получи власт над тях в самоотвержена и изпълнена с любов служба на хората; действителните, реалните владетели са тези, които поемат това самоотвержено служение.

Интересна е забележката на Ориген, която показва как се е гледало на това в древността: qui enim habet in se quae Paulus enumerat de episcopo, etsi non est coram hominibus episcopus, episcopus est apud Deum, etsi non per ordinationem hominum ad eum gradum pervenit. („тъй като този, който има в себе си това, което Павел изброява за (присъщо на) епископа, дори да не е епископ пред хората, е епископ пред Бога, даже и да не е достигнал тази степен чрез човешко ръкоположение“) Разбира се, поради човешка слабост и несъвършенства ръководителите и главите могат да се отклонят от този идеал, но никога не трябва да се забравя, че това са отклонения, а не идеал.