От Матея свето Евангелие – глава 21 – стих 25

Знаейки тяхното непоправимо зло, Господ им зададе изключително мъдър въпрос – не за да го разберат и да му отговорят, а за да не Му пречат с по-нататъшни разпитвания, защото Той заповяда: „Не давайте светинята на псетата“ (Мат. 7:6), и не трябваше да престъпва това, което Сам бе заповядал. Нямаше да им бъде от полза дори ако Той им бе отговорил направо, защото волята, която пребивава в мрак, не може да различи онова, което принадлежи на светлината. Каква полза има да показваш нещо прекрасно на слепец? Духовната слепота е зло в сърцето. Както слепият не може да съзре великолепието на светлината, така и злият човек не е способен да разбере тайните на благочестието.

Така, както опитният ловец, желаейки да улови звяр, подбира място, където да изкопае яма, а до нея опъва мрежа, за да може плячката, бягайки, или да попадне в мрежата, или да падне в ямата – така и Господ постави клопка, като зададе на първосвещениците и старейшините един прост въпрос. Ако те бяха признали, че Йоан е дошъл от небето, Той щеше да им каже: „Защо тогава не му повярвахте?“ А ако бяха отговорили, че Йоан е от света, щяха да се окажат в опасност да бъдат убити с камъни от народа – като че ли, опитвайки се да избягат, да паднат в ямата.

Господ постъпи по същия начин с дявола, който цитираше против Него свещените текстове, без да ги разбира: „Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би да препънеш о камък ногата Си“ (Мат. 4:6; Пс. 90:11-12). Но Господ не му каза: „Писанието означава нещо друго“, а го остави в неведение и му даде по-ясен отговор, за да сдържи неговата дързост, без да разкрива пророческата тайна.

PG 56:848.

Когато Йоан проповядва и кръщава, властите изпращат свещеници и левити, за да го разпитат кой е той (Йоан 1:19 и по-нататък). Това по същество се свеждало до въпроса с каква власт прави това и кой му е дал тази власт. Отговорът на Йоан, разбира се, е бил известен на юдеите. Той бил даден не толкова с думи, колкото на дело. Светият живот на Йоан и изобщо цялата му дейност свидетелстват, че той е изпратен от Бога. Но този Божий пратеник свидетелствал за Иисус Христос като за Божия Агнец, “Който взима греха на света” (Йоан 1:29). От това става ясно с каква власт Христос “върши това” и кой Му е дал тази власт: тя е получена не от хора, не от първосвещеници, книжници, старейшини, а от Самия Бог. Затова въпросът на Христос, зададен под тази форма, поставил началниците на храма в затруднение. Обстоятелството, че те διελογίζοντο παρ´ αὐτοῖς – “разсъждаваха помежду си”, показва, че не са отговорили веднага на Христовия въпрос. Те се приближили до Него, докато Той поучавал, и публично Му задали въпроса за властта. Той, от своя страна, също им задал въпроса публично. След това те се отдръпнали от Него и започнали да се съвещават, точно както различните политически партии се съвещават помежду си. Нищо от това не би било необходимо, ако Спасителят не бил заобиколен от хора. По време на срещата им Спасителят, както трябва да предположим, продължил да говори на народа. Темата на съвещанието на началниците бил въпросът: “Кръщението на Йоан от небето ли беше?” Под кръщение тук се разбира цялата му дейност и пратеничество. Тук те са наречени с основната характеристика на неговата дейност и проповед – кръщението.