Рама е градът на Саул. Саул е от коляното на на Вениамин, а Вениамин е син на Рахил, чиято гробница се намирала близо до Витлеем, където се е случило това зверство. Тъй като младенците са били избити във Витлеем, където се е намирала гробницата на Рахил, евангелистът въвежда плачещата Рахил. Думата “плач” посочва сълзите на бебетата, а риданието се отнася до стенанията на майките. Защото младенци плачели, бидейки откъснати от майките си, а майките плачели, защото синовете им били отнети...
Рама е градът на Саул. Саул е от коляното на на Вениамин, а Вениамин е син на Рахил, чиято гробница се намирала близо до Витлеем, където се е случило това зверство. Тъй като младенците са били избити във Витлеем, където се е намирала гробницата на Рахил, евангелистът въвежда плачещата Рахил.
Думата “плач” посочва сълзите на бебетата, а риданието се отнася до стенанията на майките. Защото младенци плачели, бидейки откъснати от майките си, а майките плачели, защото синовете им били отнети от тях, сякаш изтръгвали вътрешностите им. И по-голямо страдание има у оцелелите майки, отколкото при загиналите деца. Защото младенците страдали, бидейки откъснати от майките си, а не защото са били умъртвени. Тъй като те още не са не познавали страха от смъртта. Майките страдали двойно: първо, да видят как децата им са убити, и второ, защото самите те се лишавали от децата си. За децата смъртта била благословено облекчение от болката, а за майките споменът за тях бил постоянно подновяване на болката.
Неизвестен автор (5 век)
Рама е градът на Саул. Саул е от коляното на на Вениамин, а Вениамин е син на Рахил, чиято гробница се намирала близо до Витлеем, където се е случило това зверство. Тъй като младенците са били избити във Витлеем, където се е намирала гробницата на Рахил, евангелистът въвежда плачещата Рахил.
Думата “плач” посочва сълзите на бебетата, а риданието се отнася до стенанията на майките. Защото младенци плачели, бидейки откъснати от майките си, а майките плачели, защото синовете им били отнети от тях, сякаш изтръгвали вътрешностите им. И по-голямо страдание има у оцелелите майки, отколкото при загиналите деца. Защото младенците страдали, бидейки откъснати от майките си, а не защото са били умъртвени. Тъй като те още не са не познавали страха от смъртта. Майките страдали двойно: първо, да видят как децата им са убити, и второ, защото самите те се лишавали от децата си. За децата смъртта била благословено облекчение от болката, а за майките споменът за тях бил постоянно подновяване на болката.
Тълкувание на Матей, PG 56:644.