“глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма”.
“глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма”.
„Рахил, казва се, плачеше за децата си.“ Но може би някой ще запита: какво общо има Рахил с Витлеем? Какво общо има също Рама с Рахил? Рахил била майка на Вениамина и след смъртта си била погребана в хиподрома, близо до Рама. И тъй, понеже нейният гроб бил близо до Рама, и това място се паднало в наследство на Вениамина, нейния син (Рама била в коляното на Вениамина), евангелистът и по родоначалник, и по място на погребението, справедливо нарича избитите деца – деца на Рахил.
Книга на пророк Иеремия – глава 31 – стих 15
Тъй казва Господ: глас се чува в Рама, писък и горко ридание: Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма.
Проф. А. П. Лопухин
Цитират се думите на пророк Йеремия (Йер. 31:15), имащи отношение към ужасното деяние на Ирод, предадено от евангелиста. Възниква въпросът защо именно Рахил е показана като плачеща за убитите от Ирод деца. В този случай евангелистът сякаш олицетворява съвременните на избиването плач и ридание на майките, а вероятно и на други хора, с личността на Рахил – любимата съпруга на Яков и прамайка на коленете на Йосиф и Вениамин. Въпреки че Витлеем е от Юдиното коляно, името на Рахил е тясно свързано с Витлеем. В Библията се казва, че след помирението си с Исав Яков се заселил първо в Сихем, после отишъл във Ветил и оттам стигнал до Ефрат, тоест Витлеем, където Рахил му родила син Вениамин. Тя умира там и е погребана по пътя за Ефрат, тоест Витлеем (Бит. 35:19). Яков поставил паметник над гроба ѝ, който се намира там и до днес. Така че за евангелиста е съвсем естествено да говори за Рахил във връзка със събитията във Витлеем. Пророк Йеремия обаче не говори за Витлеем, а за Рама. В Палестина е имало до пет града с името Рама (единствено или множествено число – Рамот). Не се знае със сигурност дали са били идентични Рама Вениаминова (или от Вениаминовото коляно – Нав. 18:2; В Съд. 4:5 се говори за Рама, че е на планината Ефремова; В Съд. 19:13; Изх. 10:29; Ос. 5:8 – на тези места Рама се поставя заедно с Гева или Гива); и Рама, където се е родил и живял Самуил (1 Цар. 1:19, 1 Цар. 2:11, 1 Цар. 7:17 и др.). Основанието за връзката на Рахил с Рама не се намира в Матей, а в Йеремия. Евангелистът само отнесъл към витлеемските събития едно пророчество, което заимствал от Йеремия, или по-добре казано, един образен разказ за събитията преди евреите да бъдат отведени във вавилонски плен. Според думите на пророка, Навузардан, който бил началник на телохранителите на Навуходоносор, освободил него, пророка, от Рама, където го бил отвел окован във вериги сред другите пленници от Йерусалим и юдеите, преселвани във Вавилон (Йер. 40:1). Ако пророкът тук има предвид Рама Вениаминова, тогава е естествено да каже, че Рахил плаче за децата си и няма да бъде утешена за тях, защото ги няма (Йер. 31:15; според еврейския текст: Йер. 31:14). Пророкът не иска да каже, че Рахил наистина плаче, защото тя вече не била жива, а че ако беше станала от гроба и беше пристигнала в Рама, щеше да плаче за потомците си и щеше да бъде безутешна, защото тях ги няма, те са отведени във вавилонски плен. В абсолютно същия смисъл евангелистът отнася плача на Рахил към убитите във Витлеем младенци.