Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.
Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.
Мнозина съдят твърде неразумно за тези деца и се възмущават от несправедливостта на тяхното избиване, като при това едни изразяват своите съмнения доста скромно, а други с голяма дързост. И тъй, за да спрем дързостта на едните и да разрешим съмнението на другите, изслушайте с търпение моето кратко размишление по този предмет.
Ако порицават това, че избиването на децата е допуснато от Промисъла, нека да порицават същото и при смъртта на воините, които пазили апостол Петър. Както тука, след бягството на Младенеца, се избиват други деца вместо търсеното, така и там, когато ангелът освободил апостол Петър от тъмницата и веригите, един също такъв и по име, и по нрави тиранин, като не намерил апостол Петър, вместо него предал на смърт воините, които го пазили.
Какво друго по-удовлетворително решение може да се даде от това, че не Христос бил причина за смъртта на децата, а жестокостта на царя? Също така и не апостол Петър бил причина за смъртта на воините, а безумието на Ирод.
Няма съмнение, че Ирод не е трябвало да се гневи, но да има страх, да се смири и познае, че предприема невъзможно дело; обаче той не се смирява. Когато душата е безчувствена и неизлечима, тя не приема никакво лекуване, дарувано от Бога. Виж как Ирод отново се заема с предишните свои дела, трупа убийство към убийство и безумства.
Беседи върху Евангелието от Матей
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Разказва се злодейството на Ирод, проявено в избиването на витлеемските младенци. Срещу автентичността на това място, както и срещу историческото значение на изобразените тук факти, се възразява, че Йосиф Флавий не е знаел нищо за избиването на младенците. По този повод може да кажем, че и другите евангелисти, с изключение на Матей, мълчат за избиването на младенците. Защо това е така, не може да се даде задоволителен отговор. Но фактът, съобщен от Матей, не губи от това историчността си, защото той напълно съответства на това, което знаем за изключителната жестокост и кръвожадност на Ирод.