Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше,
Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше,
От Марка свето Евангелие – глава 4 – стих 33
И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.
От Марка свето Евангелие – глава 4 – стих 34
И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.
Проф. А. П. Лопухин
При Марк това е казано така: „И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат. И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко“. Вместо “не им говореше”, както е в руския превод (οὐκ ἐλαλει), някои, главно въз основа на Синайския и Ватиканския кодекс, четат: “не им говореше нищо” (οὐδὲν ἐλάλει). Дори ако се приеме последното четене, то и тогава отрицанието може да се разглежда по-скоро като относително, отколкото като абсолютно, и означава, че по онова време или обикновено Иисус Христос не е говорил нищо без притчи, но не винаги. Но ако някой иска да възприеме това отрицание в абсолютен смисъл, би трябвало да разбира под παραβολή, в по-широк смисъл изобщо, тайнствена, загадъчна реч. На тълпата, която е нечувствителна към висшите истини, Иисус Христос винаги е говорил загадъчно. Той никога не е бил напълно разбираем за нея.