И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.
И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.
Евангелистът завършва частта с притчите с три забележки относно начина на преподаване на Христовото учение.
На първо място, ни съобщава, че с подобни притчи Господ обикновено е говорил “на тях”, т.е. на народа (срв. ст. 1). При това Господ се е съобразявал със способността на слушателите да слушат и разберат учението Му – Той е говорил по такъв начин и толкова дълго време с притчи, колкото народът е можел да Го слуша без умора.
На второ място, евангелистът отбелязва, че Господ свързвал всяка Своя проповед с притча или ги обличал в образни изрази.
На трето място, евангелистът казва, че след това Господ е обяснявал всичко на учениците Си “насаме”. Оттук е видно, че хората не са разбирали правилно Христовото учение за Царството Небесно и са виждали в Христос просто морален учител, подобно на онези равини, които често прибягвали до притчи, за да илюстрират своите възгледи.
От Матея свето Евангелие – глава 13 – стих 34
Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше,
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Господ говореше на народа в много притчи, предлагайки ги според разбирането на слушателите. Понеже народът беше прост и неграмотен, Той му напомняше за синапеното зърно, за тревата и за семето, за да го научи чрез познати и обикновени неща на нещо полезно, или да го подтикне да пристъпи и да попита, и чрез въпросите да разбере непонятното.
Така и на учениците Той обясняваше всичко насаме, защото те пристъпваха направо при Него и питаха. Но Той обясняваше само това, за което питаха и което не знаеха, а не всичко изобщо, дори и ясното. Защото, щом разбираха онова, за което питаха, от това за тях ставаше ясно и останалото – и така за тях се разрешаваше всичко.