(вж. Лук. 11:19 – почти буквално). Значението на този стих отдавна е предмет на големи спорове. Иларий, Йоан Златоуст, Теофилакт и Евтимий Зигабен приемат, че под “вашите синове” се имат предвид апостолите, които, разбира се, са били синове на юдеи. Йоан Златоуст подробно аргументира това. “Вижте с каква кротост и тук им говори Той. Той не казва: Моите ученици или апостолите, а: вашите синове – за да може, ако фарисеите искат да мислят така благородно, както учениците Му, да им...
(вж. Лук. 11:19 – почти буквално).
Значението на този стих отдавна е предмет на големи спорове. Иларий, Йоан Златоуст, Теофилакт и Евтимий Зигабен приемат, че под “вашите синове” се имат предвид апостолите, които, разбира се, са били синове на юдеи. Йоан Златоуст подробно аргументира това. “Вижте с каква кротост и тук им говори Той. Той не казва: Моите ученици или апостолите, а: вашите синове – за да може, ако фарисеите искат да мислят така благородно, както учениците Му, да им даде възможност да го направят, а ако останат в предишната неблагодарност и не изоставят безсрамието си, да ги лиши от всякакво оправдание. Смисълът на думите Му е следният: С чия сила апостолите изгонват бесове? Апостолите вече са изгонвали бесове, след като са получили власт за това от Спасителя, но фарисеите не обвиняват тях. Те се изправили не срещу делата, а срещу лицата. Затова Христос, желаейки да покаже, че единствено завистта е причина за тяхното обвинение, посочва апостолите.” Йероним обаче се колебае в тълкуването си на въпросното място. Според него изразът “синове на юдеите” обозначава или заклинателите, или апостолите, които са били евреи. Ако Спасителят говори за заклинатели, които, призовавайки името Господне, изгонват бесове, Той упреква фарисеите с благоразумни въпроси, стремейки се да ги накара да признаят, че това е дело на Светия Дух. Ако говори за апостолите, което е по-вероятно, те ще бъдат съдии на фарисеите, защото ще седнат на дванадесет престола, за да съдят дванадесетте израилеви колена.
В тълкуванията на по-късните екзегети мнението, изразено от Йоан Златоуст и други, е напълно изоставено. Това е така, защото в Евангелията, първо, не се казва нищо за апостолите, и второ, защото за фарисеите не би било трудно да припишат чудесата на изгонване на бесовете от страна на апостолите също на дявола, както са му приписвали чудесата на Христос. Така че единственото, което ни остава, е да признаем, че тук става дума за заклинатели.
Няма съмнение, че по онова време е имало много такива. Ето какво казва по този въпрос Шюрер (III, 408 и сл.): “В епохата на Христос и по-късно магията е била от голямо значение сред евреите. Прогонването на демони от синовете на фарисеите, за което става дума в Мат. 12:27, ако се съди по всичко, което знаем от други източници, не е ставало без магически формули. Известни са магьосникът Симон (Деян. 8:9) и Вариисус (Деян. 13:6). В Ефес Павел е трябвало да се справя с юдейски магьосници, които са използвали името на Иисус за своите цели (Деяния 19:13 и сл.)…. Юстин предполага, че заклинанията са били нещо обичайно сред евреите (Dialogus cum Tryphone, 85). Между различните средства, използвани срещу подагра, Лукиан споменава заклинанието на един евреин, а по друг повод говори за известен “сириец от Палестина”, който прогонвал демони чрез заклинания. Ириней също говори за изгонване на демони чрез призоваване на божественото име като за нещо обичайно сред евреите (Adversus haereses, II, 6, 2).”
Тук не можем да се впуснем в подробно изложение на тази тема, която е много обширна, и смятаме, че горният откъс от Шюрер е достатъчен. Следователно под “вашите синове” можем да разбираме юдейските заклинатели, които са наречени синове на фарисеите (според контекста), не защото по плътско рождение са произлезли от тях, а в същия смисъл, както “синовете на пророците” (3 Цар. 20:35). Следователно смисълът на думите на Спасителя е следният: ако вашите ученици изгонват бесове, това не го приписвате на Велзевул, затова те могат да бъдат ваши съдии и да ви съдят за това, което говорите за Мен поради враждебност.
Трябва да кажем още няколко думи по въпроса дали тези заклинатели, на които Христос обръща внимание, са били действителни или въображаеми. Неговият аргумент със сигурност не губи силата си и в двата случая, защото фарисеите в нито един от случаите не приписват дейността на своите заклинатели на дяволска сила.
Но въпросът за валидността на заклинанията е интересен сам по себе си. Алфорд смята, че е от изключителна важност да се изследва валидността на тези заклинания, защото в противен случай у читателя на Евангелията остава неприятното впечатление, ако допуснем, че тържествено сравнявайки еврейските заклинания със Своите чудеса, Господ се аргументира с еврейските измами, за които фарисеите знаели, че са измами.
Алфорд смята, че синовете на фарисеите наистина са изгонвали демони. Това мнение се подкрепя от думите на тълпата от Матей 9:33. Когато немият човек, от когото бил изгонен бесът, проговорил, тълпата възкликнала: “никога такова нещо не е виждано в Израил”, което показва, че в случая хората са станали свидетели на по-пълно изцеление от всичко, което са виждали досега. Трудността, казва Алфорд, възниква единствено от забравянето на факта, че чудесата сами по себе си не служат като доказателство за истинност, извършвани са и в лъжливи религии и от лъжеучители, и за тях е било пророчествано (вж. Изх. 7:22, 8:7; Мат. 24:24; Втор. 13:1-5).
Проф. А. П. Лопухин
(вж. Лук. 11:19 – почти буквално).
Значението на този стих отдавна е предмет на големи спорове. Иларий, Йоан Златоуст, Теофилакт и Евтимий Зигабен приемат, че под “вашите синове” се имат предвид апостолите, които, разбира се, са били синове на юдеи. Йоан Златоуст подробно аргументира това. “Вижте с каква кротост и тук им говори Той. Той не казва: Моите ученици или апостолите, а: вашите синове – за да може, ако фарисеите искат да мислят така благородно, както учениците Му, да им даде възможност да го направят, а ако останат в предишната неблагодарност и не изоставят безсрамието си, да ги лиши от всякакво оправдание. Смисълът на думите Му е следният: С чия сила апостолите изгонват бесове? Апостолите вече са изгонвали бесове, след като са получили власт за това от Спасителя, но фарисеите не обвиняват тях. Те се изправили не срещу делата, а срещу лицата. Затова Христос, желаейки да покаже, че единствено завистта е причина за тяхното обвинение, посочва апостолите.” Йероним обаче се колебае в тълкуването си на въпросното място. Според него изразът “синове на юдеите” обозначава или заклинателите, или апостолите, които са били евреи. Ако Спасителят говори за заклинатели, които, призовавайки името Господне, изгонват бесове, Той упреква фарисеите с благоразумни въпроси, стремейки се да ги накара да признаят, че това е дело на Светия Дух. Ако говори за апостолите, което е по-вероятно, те ще бъдат съдии на фарисеите, защото ще седнат на дванадесет престола, за да съдят дванадесетте израилеви колена.
В тълкуванията на по-късните екзегети мнението, изразено от Йоан Златоуст и други, е напълно изоставено. Това е така, защото в Евангелията, първо, не се казва нищо за апостолите, и второ, защото за фарисеите не би било трудно да припишат чудесата на изгонване на бесовете от страна на апостолите също на дявола, както са му приписвали чудесата на Христос. Така че единственото, което ни остава, е да признаем, че тук става дума за заклинатели.
Няма съмнение, че по онова време е имало много такива. Ето какво казва по този въпрос Шюрер (III, 408 и сл.): “В епохата на Христос и по-късно магията е била от голямо значение сред евреите. Прогонването на демони от синовете на фарисеите, за което става дума в Мат. 12:27, ако се съди по всичко, което знаем от други източници, не е ставало без магически формули. Известни са магьосникът Симон (Деян. 8:9) и Вариисус (Деян. 13:6). В Ефес Павел е трябвало да се справя с юдейски магьосници, които са използвали името на Иисус за своите цели (Деяния 19:13 и сл.)…. Юстин предполага, че заклинанията са били нещо обичайно сред евреите (Dialogus cum Tryphone, 85). Между различните средства, използвани срещу подагра, Лукиан споменава заклинанието на един евреин, а по друг повод говори за известен “сириец от Палестина”, който прогонвал демони чрез заклинания. Ириней също говори за изгонване на демони чрез призоваване на божественото име като за нещо обичайно сред евреите (Adversus haereses, II, 6, 2).”
Тук не можем да се впуснем в подробно изложение на тази тема, която е много обширна, и смятаме, че горният откъс от Шюрер е достатъчен. Следователно под “вашите синове” можем да разбираме юдейските заклинатели, които са наречени синове на фарисеите (според контекста), не защото по плътско рождение са произлезли от тях, а в същия смисъл, както “синовете на пророците” (3 Цар. 20:35). Следователно смисълът на думите на Спасителя е следният: ако вашите ученици изгонват бесове, това не го приписвате на Велзевул, затова те могат да бъдат ваши съдии и да ви съдят за това, което говорите за Мен поради враждебност.
Трябва да кажем още няколко думи по въпроса дали тези заклинатели, на които Христос обръща внимание, са били действителни или въображаеми. Неговият аргумент със сигурност не губи силата си и в двата случая, защото фарисеите в нито един от случаите не приписват дейността на своите заклинатели на дяволска сила.
Но въпросът за валидността на заклинанията е интересен сам по себе си. Алфорд смята, че е от изключителна важност да се изследва валидността на тези заклинания, защото в противен случай у читателя на Евангелията остава неприятното впечатление, ако допуснем, че тържествено сравнявайки еврейските заклинания със Своите чудеса, Господ се аргументира с еврейските измами, за които фарисеите знаели, че са измами.
Алфорд смята, че синовете на фарисеите наистина са изгонвали демони. Това мнение се подкрепя от думите на тълпата от Матей 9:33. Когато немият човек, от когото бил изгонен бесът, проговорил, тълпата възкликнала: “никога такова нещо не е виждано в Израил”, което показва, че в случая хората са станали свидетели на по-пълно изцеление от всичко, което са виждали досега. Трудността, казва Алфорд, възниква единствено от забравянето на факта, че чудесата сами по себе си не служат като доказателство за истинност, извършвани са и в лъжливи религии и от лъжеучители, и за тях е било пророчествано (вж. Изх. 7:22, 8:7; Мат. 24:24; Втор. 13:1-5).