(срв. Марк. 3:26; Лук. 11:18). Лука пропуска: “сатана изгонва сатана” и го заменя с: “ако и сатана се раздели (раздвои?) в себе си” („се е разделил сам против себе си“, в бълг. превод, бел. пр.). При Марк изразите са съвсем различни от тези на останалите евангелисти. Името на сатаната във втория случай е използвано или вместо възвратното местоимение, т.е. вместо “сатаната изгонва себе си” се казва: “сатана на сатаната”; или изразът трябва да се разбира по следния начин: един сатана...
(срв. Марк. 3:26; Лук. 11:18).
Лука пропуска: “сатана изгонва сатана” и го заменя с: “ако и сатана се раздели (раздвои?) в себе си” („се е разделил сам против себе си“, в бълг. превод, бел. пр.). При Марк изразите са съвсем различни от тези на останалите евангелисти. Името на сатаната във втория случай е използвано или вместо възвратното местоимение, т.е. вместо “сатаната изгонва себе си” се казва: “сатана на сатаната”; или изразът трябва да се разбира по следния начин: един сатана изгонва друг сатана.
Твърди се, че според юдейските представи сатаната е бил един и се е смятал за главен вожд на демоните. Ако това е така, би било необходимо изразът да се разбира в първия смисъл. Срещу това се възразява, че като цяло еврейската демонология не е била “подредена система”. От друга страна, Самият Христос не нарича сатаната само едно отделно лице (срв. Мат. 4:10, 16:23), а от естеството на обвинението и защитата на Христос може да се заключи, че Той бил наричан сатана, именно защото изгонва друг сатана. Но думата “сатана” винаги се използва в Писанието само в единствено число. Така че, ако приемем първото тълкуване, че сатана е изгонил себе си, няма голяма разлика в смисъла и аргументацията е с еднаква сила и в двата случая.
Първото тълкуване обаче е по-съвместимо със свидетелствата на Марк и Лука, където ” сатана” (във втория случай при Матей) е заменено с изразите ἑφ´ ἑαυτόν, т.е. “сатана се надигна срещу себе си” (Марк 3:26) и “раздели се сам в себе си” (Лук. 11:18). В този смисъл трябва да тълкуваме и изразите на Матей (срв. Изх.16:8; Лев.14:15, 26 – в Седемдесетте и еврейския текст, където в първия случай личното местоимение се повтаря по подобен начин, а във вторите два се използва ἱερεύς или “коген”).
Проф. А. П. Лопухин
(срв. Марк. 3:26; Лук. 11:18).
Лука пропуска: “сатана изгонва сатана” и го заменя с: “ако и сатана се раздели (раздвои?) в себе си” („се е разделил сам против себе си“, в бълг. превод, бел. пр.). При Марк изразите са съвсем различни от тези на останалите евангелисти. Името на сатаната във втория случай е използвано или вместо възвратното местоимение, т.е. вместо “сатаната изгонва себе си” се казва: “сатана на сатаната”; или изразът трябва да се разбира по следния начин: един сатана изгонва друг сатана.
Твърди се, че според юдейските представи сатаната е бил един и се е смятал за главен вожд на демоните. Ако това е така, би било необходимо изразът да се разбира в първия смисъл. Срещу това се възразява, че като цяло еврейската демонология не е била “подредена система”. От друга страна, Самият Христос не нарича сатаната само едно отделно лице (срв. Мат. 4:10, 16:23), а от естеството на обвинението и защитата на Христос може да се заключи, че Той бил наричан сатана, именно защото изгонва друг сатана. Но думата “сатана” винаги се използва в Писанието само в единствено число. Така че, ако приемем първото тълкуване, че сатана е изгонил себе си, няма голяма разлика в смисъла и аргументацията е с еднаква сила и в двата случая.
Първото тълкуване обаче е по-съвместимо със свидетелствата на Марк и Лука, където ” сатана” (във втория случай при Матей) е заменено с изразите ἑφ´ ἑαυτόν, т.е. “сатана се надигна срещу себе си” (Марк 3:26) и “раздели се сам в себе си” (Лук. 11:18). В този смисъл трябва да тълкуваме и изразите на Матей (срв. Изх.16:8; Лев.14:15, 26 – в Седемдесетте и еврейския текст, където в първия случай личното местоимение се повтаря по подобен начин, а във вторите два се използва ἱερεύς или “коген”).