В Лука (Лука 7:28) това изречение е малко по-кратко и по-ясно: “от (ἐν – сред) родените от жени няма по-голям пророк от Йоан Кръстител”. Изразът “нито един пророк” като че ли изключва тълкуването на думите на Матей в смисъл на “нито един човек”. Но може да се тълкува и така, че обобщението на Матей не противоречи на по-конкретния смисъл на изречението на Лука, защото ако сред родените от жени нямаше по-велик от Йоан Кръстител, то е ясно, че няма по-велик...
В Лука (Лука 7:28) това изречение е малко по-кратко и по-ясно: “от (ἐν – сред) родените от жени няма по-голям пророк от Йоан Кръстител”. Изразът “нито един пророк” като че ли изключва тълкуването на думите на Матей в смисъл на “нито един човек”. Но може да се тълкува и така, че обобщението на Матей не противоречи на по-конкретния смисъл на изречението на Лука, защото ако сред родените от жени нямаше по-велик от Йоан Кръстител, то е ясно, че няма по-велик от него и сред пророците. Вместо “в небесното царство” (“при Матей”), в Лука е “в Божието Царство”. С изключение на тези думи последното изречение е буквално сходно (според гръцкия текст) и при двамата евангелисти. Изразът “между родените от жени” се среща в Стария завет (Иов 14:1, Иов 15:14, Иов 25:4; срв. Гал. 4:4).
По-нататъшните думи на Матей: “по-малкият в небесното царство е по-голям от него” от древност са били обект на много тълкувания, което се дължи на значителната трудност на израза. Според тълкуванието на Йоан Златоуст под най-малкия в небесното царство Спасителят е имал предвид Себе Си като по-млад по възраст (κατὰ τὴν ἡλικίαν) в сравнение с Йоан и дори най-малък “според мнението на мнозина” (κατὰ τὴν πολλλὴν δόξαν). Същевременно Йоан Златоуст отхвърля мненията на онези, които тълкуват израза или по отношение на апостолите, или на ангелите. Това според Йоан Златоуст е несправедливо. Ако Спасителят говореше тук за апостолите, какво би Му попречило да ги нарече с техните имена?
След това Йоан Златоуст решава въпроса, като разсъждава за смирението, което Христос проявява навсякъде в Своето дело. В подобен дух Теофилакт обяснява това място, като казва, че Христос е бил по-малък от Йоан по възраст и според мнението на слушателите Си, но по-голям от него по отношение на духовните и небесните блага. По-късните екзегети имат предвид тук най-малкия християнин в небесното царство, т.е. в Църквата, или гражданин на небесното царство. Бенгел казва: Johannes nondum erat in regno coelorum, sed praeibat – Йоан още не е бил в Небесното Царство, а е бил само предтеча. Има една добре известна поговорка: “minimum maximi majus est maximo minimi”. Смисълът е, че Йоан е бил maximus in minimo (в Стария Завет), а християнинът е minimus in maximo (в Новия Завет) и следователно е по-велик от Йоан.
Тук Спасителят нарича Йоан по име, а след това за първи път му добавя и други наименования – Кръстител и Пророк.
Проф. А. П. Лопухин
В Лука (Лука 7:28) това изречение е малко по-кратко и по-ясно: “от (ἐν – сред) родените от жени няма по-голям пророк от Йоан Кръстител”. Изразът “нито един пророк” като че ли изключва тълкуването на думите на Матей в смисъл на “нито един човек”. Но може да се тълкува и така, че обобщението на Матей не противоречи на по-конкретния смисъл на изречението на Лука, защото ако сред родените от жени нямаше по-велик от Йоан Кръстител, то е ясно, че няма по-велик от него и сред пророците. Вместо “в небесното царство” (“при Матей”), в Лука е “в Божието Царство”. С изключение на тези думи последното изречение е буквално сходно (според гръцкия текст) и при двамата евангелисти. Изразът “между родените от жени” се среща в Стария завет (Иов 14:1, Иов 15:14, Иов 25:4; срв. Гал. 4:4).
По-нататъшните думи на Матей: “по-малкият в небесното царство е по-голям от него” от древност са били обект на много тълкувания, което се дължи на значителната трудност на израза. Според тълкуванието на Йоан Златоуст под най-малкия в небесното царство Спасителят е имал предвид Себе Си като по-млад по възраст (κατὰ τὴν ἡλικίαν) в сравнение с Йоан и дори най-малък “според мнението на мнозина” (κατὰ τὴν πολλλὴν δόξαν). Същевременно Йоан Златоуст отхвърля мненията на онези, които тълкуват израза или по отношение на апостолите, или на ангелите. Това според Йоан Златоуст е несправедливо. Ако Спасителят говореше тук за апостолите, какво би Му попречило да ги нарече с техните имена?
След това Йоан Златоуст решава въпроса, като разсъждава за смирението, което Христос проявява навсякъде в Своето дело. В подобен дух Теофилакт обяснява това място, като казва, че Христос е бил по-малък от Йоан по възраст и според мнението на слушателите Си, но по-голям от него по отношение на духовните и небесните блага. По-късните екзегети имат предвид тук най-малкия християнин в небесното царство, т.е. в Църквата, или гражданин на небесното царство. Бенгел казва: Johannes nondum erat in regno coelorum, sed praeibat – Йоан още не е бил в Небесното Царство, а е бил само предтеча. Има една добре известна поговорка: “minimum maximi majus est maximo minimi”. Смисълът е, че Йоан е бил maximus in minimo (в Стария Завет), а християнинът е minimus in maximo (в Новия Завет) и следователно е по-велик от Йоан.
Тук Спасителят нарича Йоан по име, а след това за първи път му добавя и други наименования – Кръстител и Пророк.