Защото този е, за когото е писано: “ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе”.
Защото този е, за когото е писано: “ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе”.
Книга на пророк Малахия – глава 3 – стих 1
Ето, Аз пращам Ангела Си, и той ще приготви пътя пред Мене, и внезапно ще дойде в храма Си Господ, Когото вие търсите, и Ангелът на завета, Когото вие желаете; ето, Той иде, казва Господ Саваот.
От Марка свето Евангелие – глава 1 – стих 2
както е писано у пророците: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе."
От Лука свето Евангелие – глава 7 – стих 27
Този е, за когото е писано: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".
Проф. А. П. Лопухин
Този стих съдържа основанието, на което Йоан трябва да бъде смятан за по-висш от пророк. Йоан е не само пророк, но и пратеник пред лицето Божие. Тази мисъл е подкрепена с цитат от Малахия 3:1, който представлява голям екзегетичен интерес. Става дума, първо, за това, че този цитат при тримата евангелисти е даден по различен начин от превода на Седемдесетте, както и от еврейския текст. При Седемдесетте: Ἰδοὺ ἐξαποστέλλω τὸν ἄγγελόν μου, καὶ ἐπιβλέψεται ὁδὸν πρὸ προσώπου μου, – буквално: “Ето, Аз изпращам (отпращам) ангела Си и той ще огледа пътя пред Моето лице”. Текстът на Седемдесетте е почти сходен с еврейския оригинал (“ето, Аз изпращам ангела Си и той ще приготви (направи) пътя пред Мен”).Но, както може да се види, Матей е променил ἐξαποστέλλω на Седемдесетте с ἀποστέλλω, вместо “пред Моето лице” или “пред Мен” той казва: “пред Твоето лице”, поставя ὅς вместо καί; κατασκευάσει вместо ἐπιβλέψεται, както е при Седемдесетте.
Ако такива изменения на речта на пророка съществуваха само в Матей, те биха могли да се обяснят с цитиране по памет, lapsus memoriae и др. Факт е обаче, че същият цитат се повтаря почти буквално с Матей при Марк и Лука (Марк 1:2 и Лука 7:27), при това със същите промени. Основната промяна обаче, на която трябва да се обърне специално внимание, е свързана с местоимението “пред Мен”, което при всички евангелисти е заменено с “пред Тебе”. Но в Стария завет има още един подобен цитат в Изход 23:20: καὶ ἰδοὺ ἐγὼ ἀποστέλλω τὸν ἄγγελόν μου πρὸ προσώπου σου ἵνα φυλάξῃ σε ἐν τῇ ὁδῳ. Тук преводът на Седемдесетте е сходен с еврейския текст: “ето, Аз изпращам пред Тебе Ангел, за да Те пази в Твоя път” и т.н.
Последното място в собствен смисъл не съдържа пророчество, а само обещание за защита на евреите по време на пътуването им през Синайския полуостров. Ако посочените пасажи в Евангелията бяха взети само оттук, трудно би могло да се обясни ὡς γέγραπται ἐν τοῖς προφήταις, срещащ се при Марк (Марк 1:2). Твърди се, че цитатът е взет не от един пророк, а от няколко (трябва обаче да се каже, че подобно четене в Марк не се признава за правилно от най-новите екзегети). Затова се приема, че прякото позоваване в Евангелията на Мал. 3:1 и мястото от Изх. 23:20 са повлияли на евангелистите да променят “Мен” в “Тебе” и т.н.
Освен това, тъй като изразите от пророка са дадени по един и същи начин в трите Евангелия, оттук се прави заключението, че те са изречени от самия Христос и са записани точно така, както са излезли от собствените Му уста. С други думи, Спасителят тук сам е променил първото лице на първоначалното пророчество във второ – σου . Той направил това, като приложил казаното от пророк Малахия към Себе Си в достойнството на Месия. Съществуването на цитата в същата променена форма у тримата евангелисти показва, че той е бил в обръщение в християнските среди на първоначалната Църква, и то именно във форма, малко по-различна от Седемдесетте и еврейската, със замяната на “пред Мен” с израза “пред Теб”.
В този цитат думата “ангел” трябва да се разбира в смисъл на “пратеник”, и то не като безплътно същество, а като човек. Подобна употреба на думата се среща и на други места, напр. в Откр. 1:20. Така, според Спасителя, Йоан е не само пророк, но самият той е предмет и изпълнение на старозаветно пророчество, а именно това пророчество се отнася до явяването на Бога на Неговия народ в края на времената.
Вж. Лука 7:27.