Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.
Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.
От стих 16 започва нов раздел. Връзката на този раздел с предишния може да се крие във факта, че Спасителят говори за хората, които не са приели апостолите, които те е трябвало да напуснат и да изтръскат праха от нозете си. В следващите стихове Той изобразява по-подробно средата, в която апостолите ще трябва да се трудят, като погледът Му се пренася от непосредствената действителност към бъдещите времена и изобразява, така да се каже, настоящето и бъдещето едновременно. Средата, в която са изпратени апостолите, била неблагоприятна. Споменаването на Содом и Гомор показва нейното ниско състояние, понижаването на общото морално ниво, при което всичко, за което говори по-нататък Спасителят, е било възможно. Когато учениците попадат в тази среда, от тях може да се изискват всякакви жертви.
Така пред погледа на Спасителя стоели, от една страна, Неговите апостоли като овце без пастир, а от друга – бил светът, пълен с грях, злоба и омраза. А после овцете са сякаш забравени и цялото внимание се съсредоточава върху вълците, сред които е трябвало да се осъществи апостолската проповед. Ако навсякъде имало само овце, за апостолите нямало да има никаква опасност, но тъй като овцете са заобиколени от вълци, апостолите щели да се сблъскат с големи опасности. Потвърждение на това тълкуване намираме в думите на свети Йоан Златоуст: “Той вече започва да говори за бедствията, които ще ги сполетят, и то не само за тези, които ще ги сполетят скоро, но и за тези, които ще последват след дълго време, и така предварително ги подготвя за битката с дявола”.
В следващата част на изречението образите се променят: апостолите, от една страна, все още трябва да са овце сред вълци, но от друга, трябва да се превърнат и в змии. “Благочестивите често се представят на нечестивите в облика на змии и така побеждават древната змия” (Бенгел). Мъдростта на змията е влязла в пословиците още, вероятно, след историята за грехопадението. Всъщност змията очевидно съвсем не е толкова мъдра, колкото се говори за нея в Библията и по-специално в Евангелието. В Битие 3:1 еврейската дума “арум” е преведена с думата ὄφις в Седемдесетте, а същата дума е използвана и тук, в Евангелието.
Това не означава непременно животно, което превъзхожда другите по интелигентност. От естествената история е известно, че например слонът и кучето са много по-интелигентни от всяка змия. Затова се смята, че думата, преведена като “мъдри”, е неточна, особено в настоящата употреба. Гръцката дума обозначава по-скоро благоразумие по отношение на собствената безопасност, а не умствена или нравствена мъдрост (гръцки σοφός; тук е използван φρόνιμος prudens). Тук става дума за действителната или въображаема предпазливост или хитрост на змията по време на опасност. Затова заповедта е по-добре да се преведе: бъдете предпазливи като змиите.
Спасителят не казва: Бъдете мъдри като лисици, чиято хитрост се състои в това да мамят другите, а като змии, чиято политика е да се предпазват, а не да бъдат хитри за собствената си безопасност. В делото на Христос трябва да бъдем достатъчно мъдри, за да не си навличаме ненужно бедствия върху главите си.
Думата прост – ἀκέραιος е производна от ἀ и κεράννυμι. Така ἀκέραιος означава “несмесен”, “чист” и в този смисъл думата се използва например за металите, за да обозначи тяхната чистота и липсата на каквито и да било примеси в тях. В преносен смисъл думата е подобна на латинското sincerus или на гръцките “чист по сърце” (Матей 5:8) и “чист”, “прост” (ἁπλοῦς – Матей 6:22). В този смисъл несъмнено се използва и в Посланията (Римл. 16:19; Фл. 2:15). В някои древни кодекси думата ἀκέραιος е заменена с ἁπλούστατοι.
От Лука свето Евангелие – глава 10 – стих 3
Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 16 – стих 19
Вашата послушност на вярата е на всички известна; затова аз се радвам за вас, но желая, да бъдете мъдри в доброто и прости в злото.
Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 1 – стих 12
Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.
Неизвестен автор (5 век)
Нека да видим защо за едните Той казва „като овце“, а за другите – не „като вълци“, а направо „вълци“.
Ако беше нарекъл първите овце само поради кротостта на нрава им, защото по природа те бяха хора, а по нрав – овце, тогава и за другите би казал „като вълци“; понеже и те по природа бяха хора, макар по жестокост да приличат на вълци.
Мисля, че затова едните са наречени „като овце“, а другите не „като вълци“, а истински вълци. Защото Божият човек, дори и да е добър, винаги поради своята плътска природа носи в себе си нещо лошо; и понеже е добър, за него се казва „овца“, но именно „като овца“, защото не е съвършено добър.
А онзи, който не познава Бога, не може да има в себе си никакво добро; затова се нарича вълк, а не „като вълк“, понеже в него няма никакво добро, щом не познава Бога в себе си.