Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.
Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.
Деяния на светите Апостоли – глава 23 – стих 1
Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден.
Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 2 – стих 17
Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.
Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 4 – стих 2
но ние отхвърлихме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината.
Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 7 – стих 14
и задето аз не съм се посрамил, ако с нещо съм се похвалил за вас пред него; но, както сме говорили пред вас всякога истината, тъй и пред Тита похвалата ни излезе истинска;
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът най-напред заявява, че винаги е бил човек искрен и че и сега пише на коринтяните без каквато и да било скрита мисъл.
След това (до стих 24) той подробно обяснява промяната в плана на своето пътуване. Ако не е дошъл в Коринт преди да посети Македония, както е било обещано на коринтяните, това не е станало поради безотговорност или поради някаква лична изгода, а от любов към тях: за да им даде време да се поправят от някои недостатъци и за да не бъде принуден сам да съди нарушителите на църковната дисциплина.
„Защото“ – тук апостолът обяснява на какво се дължи неговата увереност, че коринтяните са се молили за него на Бога, а именно, той е убеден в любовта им. Ако се хвали (в ст. 11), то с това само свидетелства, че е действал (заедно с Тимотей) винаги открито и в простота.
„в искреност пред Бога“, по-точно: в Божествена искреност, такава, каквато му е дадена от Бога (срв. израза „правда Божия“ в Рим. 1:17).
„не с плътско мъдруване“ (ἐν ἁπλότητι καὶ εἰλικρινείᾳ Θεοῦ), това е мъдрост, определяна от греховните похоти на плътта (срв. 1 Кор. 1:26).
„на света“, тоест в широката област, където живеят различни езически народи, сред които апостолът е призван да бъде просветител.