От Лука свето Евангелие – глава 24 – стих 21

След това ученикът разказва за предаването (на Христос) на управителя, за кръстната Му смърт и за това, че големите им надежди са се оказали напразни. „А ние се надявахме – казва – че Той е Онзи (Месията), Който ще избави народа Израилев.“ Защото преди страданията те имаха друго разбиране за Христос – мислеха, че ще царува в земно царство и че народът Израилев ще свали властта на римляните. Затова и казваха: „Надявахме се, че Той е Този, Който ще избави Израил.“ Но когато Го видяха осъден по унизителен начин и приел позорна смърт, започнаха да мислят по друг начин и това ги доведе дотам да обвиняват себе си, че преди са били измамени от напразни надежди.

Двамата ученици не се доверяват на свидетелството на жените за Възкресението на Христос. „Но днес е вече третият ден, откакто стана това.“ С това почти твърдят, че всяка надежда за тях е изгубена, защото това е третият ден от разпятието и, според тях, вече би трябвало да е започнало разлагането на тялото. След това споменават и виденията на жените, като ги разказват без подробности.

“а ние се надявахме”. Пътниците, като представители на нисшите слоеве на народа – а не на еврейската йерархия – се надявали на Христос като Месия-цар, възстановител на политическото могъщество на Израил (срв. Деян. 1:6).

“днес е вече трети ден”. Пътниците очевидно имат предвид Христовото предсказание, че Той ще възкръсне на третия ден.

Гръцкият текст на това място е доста неясен. “Τρίτην ταύτην ἡμέραν ἄγει σήμερον” – “вече трети ден днес”. Към какво се отнася глаголът ἄγει тук? Някои го свързват с думата αὐτός – Той, но така получаваме един напълно безсмислен израз: “Той (Христос) води вече трети ден”. Затова е по-добре, въз основа на изследването на Меркс (1906), да четем мястото по следния начин: “καὶ ἰδοὺ τρεῖς ἡμέραι” – “и ето, три дни”.