От Лука свето Евангелие – глава 2 – стих 25

Евангелският разказ не дава повече подробности за това как е протекло очистването в храма, но слага акцента върху друго –  разпознаването от двама праведници, Симеон и Анна, на Спасителя на света в лицето на новороденото Дете.

По това време в Йерусалим, както и на други места в страната, имало немалко особено благочестиви и вярващи хора, които най-силно усещали тежестта на времето и копнеели най-сетне да видят спасението на Израил. Към тях спадал и някой си Симеон, „праведен и благочестив мъж, който чакал утехата на Израил”. Той бил вече много възрастен, видял много и големи превратности в живота си и преживял немалко тежки душевни тревоги. Минал бил през моменти на тежки съмнения, които са особено трудни за понасяне от такава вярна и праведна душа, а един такъв момент дори послужил като инструмент на най-голямото му изпитание и в същото време на най-голямата му радост. Според преданието, когато прочел прочутото пророчество на Исайя за раждането на Месията от Дева, той се усъмнил във възможността това да се случи и поради неговото съмнение „му било предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Христос Господ“. Обещанието било необичайно радостно за него, но годините минавали, все повече слагайки върху него бремето на старческата немощ, а Месията не идвал.

Източник: Библейская история при свете новейших исследований и открытий. Новый Завет.

Тогава в Йерусалим имаше човек на име Симеон. Той беше праведен и благочестив мъж, очакващ утехата на Израил.

Призванието (ἀνάκλησις, утешение – παράκλησιν), избавлението  на израилския народ от робството. Той очакваше това, защото беше чел пророческите книги, които възвестяваха за Христос, Който е призванието (утешението) на новия израилски народ, призовавайки го да излезе от робството на заблудата.

И Дух Свети беше върху него.

Дух Свети – пророчествата. А Симеон не беше свещеник, поне според мен. Защото Евангелистът несъмнено би посочил това като достойнство на този мъж.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Симеон и Анна, мъж и жена в напреднала възраст, срещнали Господа със своето предано служение и изповед на вярата си. Макар че Той бил малко дете, те разбрали, че Той е велик по Своето Божество. Образно казано, те представляват синагогата на еврейския народ, уморен от дълго очакване на Неговото въплъщение, и идват при Него, за да Го прославят както с благочестивите действия на ръцете си, така и с искрените гласове на вярата, казвайки: “Насочи ме към Твоята истина и ме научи, защото Ти си Бог на моето спасение; на Тебе се надявам всеки ден.” (Пс.  24:5).

Един човек, на име Симеон (от евр. “послушание”), под особеното действие на Божия Дух дошъл по това време в храма и взимайки Иисус в обятията си, благословил Бог.

“праведен” (вж. коментарите към Лука 1:6).

“благоговеен” (εύλαβής), т.е. имащ в душата си страх Божи и чиста съвест (ср. Евр. 5:7 и сл.).

“утехата Израилева”. В Талмуда Месията често се нарича утеха (“Менахем”). Тук също, очевидно, терминът обозначава Месията.

“Дух Светий беше върху него”. Очевидно евангелистът вижда в лицето на Симеон пророк, защото в пророците пребивавал Светият Дух (2 Пет. 1:21). Този Дух е и внушил на Симеон, че той няма да види смърт, т.е. няма да умре, докато не види Месията Господен, т.е. Божия Помазаник. Според преданието, макар и съобщавано от доста късен църковен историк (XIV век), Никифор Калист Ксантопул (Historia ecclesiastica, lib. I, cap. XII), Симеон, бидейки в числото на 70-е преводачи на Стария Завет, получил това обещание от Светия Дух в онзи момент, когато го обхванало съмнение относно пророчеството на Исайя за раждането на Еммануил от девица. Макар, разбира се, той да не могъл да бъде в числото на 70-е преводачи, извършили превода на Библията от еврейски на гръцки език през 271 г. преди Рождество Христово, и към които го причислява горепосоченият историк, при все това той е могъл да участва в превода на пророческите книги, които според изследванията на учените са били преведени малко преди Рождество Христово.