А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.
А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.
Защото това, че Той е Единородният Син, равен на Отца, принадлежи не на благодатта, а на природата. А това, че човек беше приет в единството на Личността на Единородния Син, принадлежи не на природата, а на благодатта, както признава и утвърждава и самото Евангелие:
„Младенецът растеше и крепнеше, като се изпълваше с мъдрост, и благодатта Божия беше върху Него“ (Лука 2:40).
Не се смущавай, ако ти се случи да се запиташ как Бог може да расте или как Той, Който дарява благодат на нас и на ангелите, може да придобива мъдрост.
По-скоро размишлявай върху това колко прекрасно е изкуството (на евангелиста) да въвежда в тайните.
Защото мъдрият евангелист не представя Словото само по Себе Си, без плът, и да казва, че То растяло в ръст, мъдрост и благодат. Напротив, най-напред той свидетелства, че То се роди в плът от жена и прие същия образ като нас, а след това посочва Неговите човешки качества, наричайки Го младенец и казвайки, че Той растеше.
А тъй като Неговото тяло растеше постепенно, Той беше подчинен на закона на човешката природа.
А под думите, че Той растеше в премъдростта, не трябва да разбираме, че Той получаваше прибавка в премъдростта, (защото Бог е съвършен във всичко и не се нуждае от никакво развитие на божествените Си способности, достойни за Бога). По-скоро това означава, че Бог Слово заедно с растежа на Своето тяло постепенно разкриваше Своята премъдрост.
Преди да навърши дванадесет години, Светият Дух пише за Него в Евангелието от Лука: „Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълваше с мъдрост“.
Човешката природа не приема, че преди дванадесет години можеш да бъдеш съвършен в премъдростта. Едно е да имаш част от премъдростта, а друго — да бъдеш съвършен в нея. Синът Божий “понизи Себе Си” (Филип. 2:7) и затова отново се изпълни с премъдрост, и Божията милост беше върху Него. Не когато Той достигна зряла възраст, не когато Той учеше, но даже когато беше малък, Той имаше Божията благодат.
Беседи върху Евангелието от Лука
“Младенецът растеше и крепнеше духом”. Това е буквално повторение на онова, което се казва за Йоан Кръстител (Лука 1:80).
“изпълняше с мъдрост”. Очевидно тук се има предвид човешкото развитие на ума, сърцето и волята на Божественото дете. Постепенно Той усвоява – разбира се, най-вече от наставленията и примера на Своята майка – характеристиките и уменията на истинското израилско благочестие, което се обозначава с еврейската дума “мъдрост” (“хохма” – σοφία; срв. Притчи 9:1 и сл.). Евангелието като че ли съзнателно хвърля завеса върху тези ранни години от живота на Христос и само въз основа на Евангелието може да се твърди едно – че Христос по това време не е бил под влиянието на нито една юдейска школа или секта. Неговите врагове впоследствие изрично заявяват, че Той никъде не е получил системно обучение (Йоан 7:15).
“благодат Божия”, т.е. Божията любов се е проявявала над момчето Иисус, но по какъв начин – не се казва.
От Лука свето Евангелие – глава 2 – стих 52
Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.
Преп. Беда Достопочтени (ок. 672 – 735)
Лука пропуска тук онова, за което, както знаеше, достатъчно добре беше разказал Матей. А именно, че Господ, за да не бъде открит и убит от Ирод, беше отведен от родителите Си в Египет. А когато Ирод умря, Той най-накрая се върна в Галилея и започна да живее в Своя град Назарет.
Защото отделните евангелисти пропускат различни неща, които виждат, че вече са записани от други, или ако предвиждат в Духа, че това ще бъде споменато, така че изглежда, че нищо не е изпуснато в последователността на техния разказ.
А това, което е пропуснато, внимателният читател ще открие, сравнявайки писанията на единия и другия евангелист.