От Лука свето Евангелие – глава 2 – стих 41

Това, че Господ всяка година идваше с родителите Си на Пасха в Йерусалим, е, разбира се, знак за Неговото човешко смирение.

Защото за хората е характерно да се събират, за да принасят на Бога духовни жертви с обети и с изобилни молитви и сълзи да се стремят да привлекат благоволението на своя Творец. Следователно Господ, роден като човек сред хората, направи това, което Бог в Своята божественост заповяда чрез ангелите да правят хората. Той Сам се подчини на закона, който даде, за да ни покаже как трябва да спазваме всичко, което Бог е заповядал.

И така, нека следваме пътя на Неговия човешки живот, ако се стремим да се насладим на славата на Божество, ако искаме да живеем в Неговия вечен дом в небесата през всички дни на живота си (Пс. 26:4), ако ни е приятно да виждаме волята на Господа и да бъдем защитени в Неговия свят храм. И за да не бъдем тласкани от вечния вятър на пороците, нека помним, че е необходимо да посещаваме дома на истинската Църква с дарове от земни прошения.

От историята на живота на Иисус Христос до 30-годишна възраст евангелист Лука разказва само за пътуването Му до Йерусалим, когато навършил 12-годишна възраст. Три пъти в годината, на най-големите празници – Пасха, Петдесетница и Шатри – всеки израилтянин, според закона, е бил длъжен да дойде в Йерусалим (Изх. 23:14 и сл.; Изх. 34:23; Втор. 16:16). Жените и децата можели да си останат у дома, но благочестивите израилтянки все пак посещавали Йерусалим. Такъв бил случаят с Мария. Тя, заедно с Йосиф, отивала всяка година за най-големия празник – Пасха. За празнуването на Пасхата вижте коментара към Матей 26:2. Очевидно дотогава не била вземала Сина си със себе си.