От Лука свето Евангелие – глава 2 – стих 52

За Иисус се казва, че „Той преуспяваше в мъдрост, и възраст, и благодат (χάριτι)“ (Лука 2:52) в смисъл, че с възрастването Си в годините Той постепенно разкрива присъщата Му премъдрост. Освен това, преуспяването на хората в премъдрост и благодат, както и изпълнението на благоволението на Отца – тоест богопознанието и спасението на човечеството – Той правеше Свое собствено преуспяване, усвоявайки напълно нашата природа.

Онези, които твърдят, че Той е преуспявал в премъдрост и благодат, сякаш ги е придобивал постепенно, всъщност казват, че съединението на двете природи не е станало от самото начало на съществуването на плътта. Те не поставят на първо място ипостасното съединение, а следвайки лекомисления Несторий, измислят външно съединение и просто вселяване, без да разбират нито какво говорят, нито какво утвърждават (1 Тим. 1:7).

Защото ако плътта на Иисус Христос от самото начало на своето битие е била истинно съединена с Бог Слово – или по-точно, ако в Него е получила битие и ипостасна тъждественост с Него – как тогава тя не би била изпълнена с всяка съвършена премъдрост и благодат? Не така, че просто да участва в благодатта, и не така, че по благодат да бъде причастна на това, което принадлежи на Словото, но поради ипостасното съединение, тъй като както човешкото, така и божественото стана принадлежност на Единния Христос.

Защото Един и Същ беше и Бог, и човек, и от Него изтичат към света благодатта, премъдростта и пълнотата на всички блага.

Изложение на православната вяра

“Иисус пък”. Тези думи напомнят думите от Първа книга Царства за развитието на пророк Самуил (1 Цар. 2:26). Някои коментатори виждат тук указание, че Христос се развивал умствено все повече и повече и в същото време растял телесно (ἡλικία) – ставал умен и строен, висок юноша. Други обаче виждат тук указание, че с възрастта висшата, божествената, мъдрост постепенно се проявявала все повече и повече в Него: “Както тялото процъфтявало, така и проявлението на Божеството процъфтявало в Него за онези, които виждаха” (Св. Атанасий Велики. Том 19, Съчинения на светите отци, с. 455). По-правилно би било да се каже, че развитието, което евангелистът има предвид тук, е “богочовешко”, тъй като Божеството и човечеството пребъдват в Христос неразделно и неразривно. Но да разберем това съединение и да разберем как е протичало развитието на богочовешката природа е невъзможно за нас. Затова и всички опити да се представи историята на постепенното развитие на Христос трябва да се признаят за лишени от здрава основа.

“и в любов”. (вж. коментарите към стих 40).

“пред човеците”. Тъй като тук евангелистът говори вече за дванадесетгодишния юноша, а не за младенеца, както по-горе (стих 40), той споменава за отношението на страничните хора към Иисус. Това показва, че Иисус е бил обичан от всички, които са Го заобикаляли, и следователно не се е различавал по нищо от онзи тип израилско момче, който се е смятал за идеален по онова време.

Въз основа на точни, предимно евангелски данни е възможно да се установи как е протичал животът на Христос в Назарет от 12 до 30-годишна възраст. На първо място трябва да се отбележи, че животът на евреите по онова време, особено в отдалечени места като Назарет, се е характеризирал с изключителна простота. Обикновено те се хранели три пъти на ден, малко повече вечер, отколкото сутрин и на обяд. Облеклото също е било много просто – долен хитон, горен плащ – обикновено парче плат, и малък тюрбан на главата, направен от кърпа. Иисус научил занаята на баща си (Марк 6:3) – всеки евреин бил длъжен да знае някакъв занаят.

Изглежда, че в домашния живот на Иисус не е имало нищо мрачно или унило. Изглежда, че Той е обичал да бъде повече в общение с природата, чиято красота изобразява толкова ярко в Своите беседи. Той е наблюдавал живота на хората – сеячи и лозари, живота на добитъка и навиците на пастирите, и дори навиците на лисицата в нейната тайна дупка. Но Той познавал и радостите, скърбите, нуждите и страданията на градското население. Наблюдавал сватбените шествия, погребалните ритуали, несправедливостите и потисничеството, отношенията между длъжници и заемодатели, живота на аристократите, поведението на събирачите на данъци и действията на съдиите. Запознат бил и с религиозните и политическите идеи, които вълнували юдаизма по негово време, но самият той се придържал стриктно към това, което казвали Писанията, без да се присъединява към никоя партия.