От Лука свето Евангелие – глава 10 – стих 30

Ако някой желае да тълкува притчата за свещеника и левита, нека разбере следното: човекът, който слиза надолу, е Адам; Йерусалим е раят; Йерихон – светът; разбойниците са противостоящите сили; свещеникът означава Закона; левитът – пророците; Самарянинът е Христос. Раните на падналия човек символизират непослушанието, животното – тялото на Господа, а гостилницата, която приема всички желаещи, е образ на Църквата.

Двата динария трябва да се разбират като Отец и Син, а гостилничарят – като предстоятеля на Църквата, комуто е поверена грижата за изтощените и ранени души. Това, че Самарянинът обещава да се върне, означава Второто пришествие на Господа и Неговото окончателно въздаяние.

Истински пазител на духа на Закона и Пророците е онзи, който проявява милост към човека, попаднал сред разбойници, и се оказва негов ближен не на думи, а на дело. Този, който върши милост, изпълнява сърцевината на Божия закон.

Оттук следва, че ние трябва, доколкото ни е възможно, да подражаваме на Христос: да проявяваме милосърдие към онези, които са изпаднали в беда, да се приближаваме до тях, да превързваме раните им, като изливаме върху тях масло и вино, да ги качваме на собственото си товарно животно, да поемаме техния товар и да ги довеждаме до „гостилницата“ – Църквата, където ще намерят изцеление.

Синът Божи, окуражавайки ни към това, казва – не толкова на законника, колкото на всички нас: „Иди, и ти постъпвай така“ (Лука 10:37). И ако постъпваме така, ще получим вечния живот в Иисус Христос, Комуто принадлежат слава и власт във вечни векове. Амин.

Homiliae in Lucam

Йерихон е образ на този свят, в който Адам, прокуден заради греха на неверността, слезе от рая, тоест от небесния Йерусалим. Той се пресели от пространството на живота в преизподнята. И това беше не промяна на мястото, а промяна на нравственото състояние – едно изгнание от самата собствена природа.

Много се промени у Адам – той, който се наслаждаваше на неизказано блаженство, щом като се впусна в светските прегрешения, попадна в ръцете на разбойниците. Това не би се случило, ако не беше заслужил наказание, отклонявайки се от изпълнението на небесната заповед.

Кои са тези разбойници, ако не ангелите на нощта и тъмнината, които понякога приемат образ на ангели на светлината, но не могат да запазят този образ постоянно? Първом те ни лишават от облеклото на духовната благодат, което сме получили, и така ни нанасят рани. Защото, ако запазим чиста дрехата, която сме получили, няма да усещаме ударите на разбойниците.

Затова бъди внимателен най-напред да не бъдеш съблечен, както Адам най-напред беше оголен, лишен от защитата на небесната заповед и от дрехата на вярата, и в резултат получи смъртоносна рана. От тази рана щеше да погине целият човешки род, ако Самарянинът не бе слязъл да изцели жестоките рани на Адам.

Тълкувание на Евангелието от Лука

В отговор на въпроса на законника Господ му разказва за един човек, който, пътувайки от Йерусалим за Йерихон, попаднал в ръцете на разбойници, които го ограбили, наранили и оставили на пътя. От контекста на беседата можем да заключим, че Господ под ограбения има предвид юдеин.

“Йерихон” (вж. Мат. 20:29) е отделен от Йерусалим с пустиня, която е много опасна за пътниците, тъй като там се криели разбойници.

“един човек”. Отците и учителите на Църквата придават особен тайнствен смисъл на някои моменти от историята за милосърдния самарянин. Така “един човек” според тяхното тълкуване е Адам, Йерусалим е Раят, Йерихон е светът, разбойниците са бесовете, свещениците са Законът, левитът са пророците, самарянинът е Христос, магарето е тялото Христово, гостилницата е Църквата, домакинът е епископът, двата динария са Старият и Новият завет, а завръщането е Второто пришествие (вж. например Теофилакт). Така, според тълкуването на Отците на Църквата, тук е изобразен подвигът на Въплътения Син Божий, възкръснал за спасението на човешкия род. (За подробно изложение на тази мисъл виж Тренч. Притчите на нашия Господ Иисус Христос, изд. 2, стр. 268 – 272.)

В историята за милосърдния самарянин Господ имал за цел да покаже на законника голямата бездна, която разделя знанието от действието, колко малко отговаря живота на неговата нравствена концепция за любов към ближния. В историята за милосърдния самарянин Господ имал за цел да покаже на законника “голямата бездна, която разделя знанието от действието, колко малко отговаря живота на неговата нравствена концепция за любов към ближния” (Тренч, стр. 274). Онзи, който питал: “кой е моят ближен”, който искал предварително да получи пълно изложение на задълженията си към ближния, по този начин разкрил колко малко разбира любовта, чиято същност е, че не познава граници, освен невъзможността да отиде по-далеч.