Съборно послание на св. ап. Иуда – глава 1 – стих 8

Изложил гореспоменатите примери, апостолът оставя самия извод на слушателя. Какъв е той? Ако Бог е постъпил така с онези, без да се съобрази с предишния им добър жребий, ще избави ли днешните нечестивци само заради това, че Божият Син дойде в света заради хората, претърпя хули и понесе страдания? Никой не би могъл да каже това. Защото, макар Той да е човеколюбив, е и наистина праведен, и по праведния съд не пощади съгрешилите, а по човеколюбието въведе в Царството блудниците и митарите (Мат. 21:31). Такъв е изводът, който следва, но апостолът го премълча, или по причината, която изложихме по-рано, или следвайки примера на св. апостол Петър, който казва: ако Бог не пощади съгрешилите ангели (2 Петр. 2:4) и т.н. Така говорим за това.

А думите „мечтатели, които оскверняват плътта“ (гр. ἐνυπνιαζόμενοι σάρκα μὲν μιαίνουσιν, в бълг. синодален превод “които бълнувайки като насън, сквернят плътта”) са изречени с удивителна сдържаност, защото с израза „мечтатели, бълнуващи“ апостолът само загатва за най-срамната страна на делото. Ще я разкрием частично и доколкото е уместно, като заимстваме сведения от съчинението на св. Епифаний Кипърски, наречено „Панарий“. Той казва: “тези блудници и осквернители, в срамно съвокупление с жени, не изливат семето в утробата, а, без да довършат осквернението, го вземат с ръце и веднага го поставят в устата на жените, с които се били развратявали, и така нечистите се отдалечават един от друг, въобразявайки си, че са сторили нещо велико. Именно тази нечиста шепа, поради незавършеността на деянието, апостолът нарича „бълнуване като насън“, понеже такова осквернение се случва по време на сън.

Осквернявайки по този гнусен начин плътта си, те безумно въстават и против Божията природа, като отричат нейното господство и власт над всичко. За това по-подробно говори св. Ириней, епископ Лионски, в съчинението си „Изобличение на лъжливо нареченото знание“.

Иначе казано, апостолът свидетелства за разврата на еретиците, казвайки, че те са нечисти в живота и крайно гнусни в знанието. Те, казва той, отхвърлят „началствата“, тоест отхвърлят извършването на Христовото тайнство — отхвърлят го, защото вместо ангелски тайнства извършват свои скверни. „Хулят славите“ (δόξας). Под „слави“ трябва да се разбират различните мнения на мъдрите мъже, наричани от именитите елини „положения“ (θέσεις), под които те разбират възвишени възгледи, достъпни не за всеки, а за запознатите с философия. Свидетел на това, което казваме, е апостол Павел. Когато атиняните го доведоха в Ареопага и той им проповядваше за Бога, те го счетоха за празнодумец (Деян. 17:18). Така, както учението на апостолите бе наречено празнословие, така и гореказаното се нарича „слави“. Поради това апостол Юда, говорейки за богодаруваните и боговдъхновените люде, използва думата „слави“, като известна и общоупотребима.

Друго тълкуване: може би със „слави“ нарича Стария и Новия Завет. Или: нарича така църковните власти, които еретиците злословели, както личи от третото послание на възлюбения Йоан (3 Йоан. 9–10), който пише, че Диотреф ги злослови със зли думи.

В този стих продължава описанието на лъжеучителите, започнато още в Юда 1:4. Тук тези „мечтатели“ (вж. и 2 Петр. 2:10) освен оскверняване на плътта, са обвинени и в друг сериозен грях: „господства отхвърлят, а слави хулят“ (гр. κυριότητα δὲ ἀθετοῦσι, δόξας δὲ βλασφημοῦσι).

Под понятията „господства“ и „слави“ повечето съвременни тълкуватели с основание разпознават ангели от два различни чина (срв. Еф. 1:21; Кол. 1:16). Възможно е лъжеучителите, отричайки Закона, който според Писанието е бил даден чрез ангели (вж. Деян. 7:53; Гал. 3:19; Евр. 2:2), да са хулили и самите ангели, чрез които Законът е бил предаден на Моисей. Това би било в пълно противоречие с философите от средите на християните в Колоси, които, обратно, смятали Закона за задължителен и дори развили култ към служение на ангелите (Кол. 2:18).