Съборно послание на св. ап. Иуда – глава 1 – стих 9

Не е лесно да се установи от коя част на Писанието Юда заимства това свидетелство. Все пак можем да открием нещо подобно при пророк Захария: „И ми показа той Иисуса, великия иерей, който стоеше пред Ангела Господен, и сатаната, който стоеше отдясно нему, за да му противодействува. И рече Господ на сатаната: Господ да ти забрани, сатано, да ти забрани Господ, Който е избрал Иерусалим!“ (Зах. 3:1–2). От този откъс не е трудно да се разбере, че първосвещеникът Иисус е желаел да изведе израилския народ от вавилонския плен и да го върне в родната земя, а сатаната се е противопоставял на това, защото не е желаел освобождението на Божия народ и е търсел още по-голямото му подчинение на врагове и езичници. Ала Ангелът, пазител на Израил, се е противопоставил на сатаната и дори със сила е защитавал народа.

Но остава неясно кога именно е станал спорът на Михаил с дявола за тялото на Моисей. Има и такива, които смятат, че под „тялото на Моисей“ се има предвид целият Божи народ, понеже Моисей е бил неразделна част от него, и следователно, като говори за тялото на Моисей, Юда всъщност има предвид народа. Но както и да е, и когато и да се е случил този спор между архангела и дявола, важното, което трябва да разберем, е следното: ако сам архангел Михаил, дори в спор с дявола, не е произнесъл проклятие над него, а се е обърнал с кротко порицание – „Господ да ти забрани“, то колко повече ние, хората, трябва да се пазим от проклинания, та чрез необузнатите си думи да не оскърбим величието на Твореца.

За седемте съборни послания

Понеже апостолът споменава за злословие, той не само изобличава хулителите, но и увещава всички да не оскверняват езиците си с такова зло, да не го употребяват дори и срещу онези, които са достойни за това, и казва: Михаил архангел и т.н. С този пример той сякаш казва така: те (еретиците) прибързано и без задръжки злословят всекиго; но това не бива да бъде така. Защото не е справедливо да се злослови дори и онзи, който заслужава това, както личи от поведението на архангел Михаил. Спорейки с дявола за тялото на Моисей, той би могъл да го укори за безсрамието му, но не направи това, а му каза: „Господ да ти забрани, сатана!“

С други думи: ако така е постъпил архангелът, то и ние, когато спорим с човек, наш брат и съединороден, не трябва да използваме хулни думи.

Самият спор за тялото на Моисей бил следният. В апокрифите се казва, че архангел Михаил служел при погребението на Моисей; дяволът не допускал това, но му приписвал убийството на египтянина и поради тази вина считал Моисей за недостоен за погребение. Апостол Юда припомня това, за да ни научи не само да не бъдем прибързани в злословието, но и да ни представи, че всички хора, след излизането си от тялото, ще трябва да дадат отчет за всичко; че Бог на Стария и Новия Завет е Един и Същ; че след нашето преминаване от този свят дяволът заедно със злите си демони въстава срещу душите ни, желаейки да осуети тяхното благополучно шествие, а добрите ангели се борят за тях, както това е видял св. Антоний. Така може да е било и тогава. Само че Михаил тогава отблъснал дявола, като му забранил — но не със своя власт, а предал съда на Господа на всички, като казал: „Господ да ти забрани, сатана!“

Ако апостол Петър казва (2 Петр. 2:10–11) общо за ангелите, че въпреки превъзходството си над хората, те не дръзват да изричат укорителен съд срещу власти и началства, то апостол Юда утвърждава същото, но в по-конкретна форма – отнася го към Архангел Михаил (срв. Даниил 12:1), като посочва един определен случай: спора на Архангела с дявола за тялото на Моисей, при който Михаил проявява кротост, достойна за подражание от страна на хората (срв. Зах. 3:1–4).

Преданието за спора на Архангел Михаил с дявола относно тялото на Моисей (според което дяволът се опитвал да докаже, че има власт над тялото му заради убийството на египтянина от страна на Моисей) се среща, според свидетелствата на Климент Александрийски, Ориген и св. Атанасий Велики, в апокрифната книга „Възнесението на Моисей“ (Ἀνάβασις или Ἀνάληψις Μωυσέως).

По-общо казано, преданието за необичайната смърт и погребение на великия водач и законодател на Израил било широко разпространено в юдейската традиция – както устна, така и писмена (в мидрашите). Поради това е напълно възможно апостол Юда да е заимствал разказа от устно предание.

Той го привежда с ясно целенасочена риторическа цел – чрез противопоставяне да подчертае дързостта и хулата на лъжеучителите, както във възгледите им, така и в техните съждения.