Ние, разбира се, не вярваме в предсъществуването на душата, както не признаваме и нейни грехове преди тялото. Как наистина би могла да съгреши онази, която още не е призвана към битие? Но ако няма грях и престъпление, предшестващо страданието, то каква, накрая, може да бъде причината за страданията? Това, което безкрайно ни превъзхожда, е напълно недостъпно за разума ни, и бих посъветвал благоразумните съвсем да се въздържат от такива изследвания – и преди всичко самия себе си. Трябва повече да...
Ние, разбира се, не вярваме в предсъществуването на душата, както не признаваме и нейни грехове преди тялото. Как наистина би могла да съгреши онази, която още не е призвана към битие? Но ако няма грях и престъпление, предшестващо страданието, то каква, накрая, може да бъде причината за страданията?
Това, което безкрайно ни превъзхожда, е напълно недостъпно за разума ни, и бих посъветвал благоразумните съвсем да се въздържат от такива изследвания – и преди всичко самия себе си.
Трябва повече да размишляваме върху онова, което ни е открито, а не да изследваме бездните, да не издирваме трудности и да не се опитваме дръзко да разравяме скритото в едничкия Божествен и неизказан съвет, а напротив – с благочестие да предоставим на знанието на единия Бог онова, което подхожда единствено на Него, с истинско убеждение и вяра, че, бидейки извор на всяка правда, Той няма да извърши и няма да постанови нито по отношение на нас, нито към което и да било друго творение нищо, което би било неподобаващо на Него и не би произлизало от основите на истинската справедливост.
И тъй, предвид такова подобаващо нам разположение, мисля, че Господ не говори догматически: „Да се явят Божиите дела върху него“, а с този отговор на въпроса Той като че ли отклонява мисълта в друга посока и от недостъпните нам дълбини на познанието я насочва към областта на нравствеността.
Един е ударът, с който се поразява грешникът, за да бъде непременно наказан; друг – с който грешникът се поразява, за да се поправи; трети – с който понякога някой се наранява не за да изправи миналото, а за да не допусне бъдещето; друг, най-често прилаган, при който нито се поправя минала вина, нито се възпира бъдеща, а за да може, след като неочакваното спасение дойде след удара, добродетелта на Спасителя да бъде по-пламенно възлюбена след размисъл. Нравствени поучения върху...
Един е ударът, с който се поразява грешникът, за да бъде непременно наказан; друг – с който грешникът се поразява, за да се поправи; трети – с който понякога някой се наранява не за да изправи миналото, а за да не допусне бъдещето; друг, най-често прилаган, при който нито се поправя минала вина, нито се възпира бъдеща, а за да може, след като неочакваното спасение дойде след удара, добродетелта на Спасителя да бъде по-пламенно възлюбена след размисъл.
Ето отново ново недоумение: сякаш без неговото наказание не би могла да се яви Божията слава! Но съвсем не това е казано – не че не е било възможно, а че да се яви Божията слава именно върху него. И тъй, ще кажеш: нима той е бил ощетен заради Божията слава? С какво е ощетен, кажи ми? Ами ако беше угодно на Господа той изобщо да не се роди? Аз пък от своя страна твърдя, че той дори е получил...
Ето отново ново недоумение: сякаш без неговото наказание не би могла да се яви Божията слава! Но съвсем не това е казано – не че не е било възможно, а че да се яви Божията слава именно върху него.
И тъй, ще кажеш: нима той е бил ощетен заради Божията слава? С какво е ощетен, кажи ми? Ами ако беше угодно на Господа той изобщо да не се роди? Аз пък от своя страна твърдя, че той дори е получил благодеяние чрез своята слепота, защото прогледна с вътрешните очи. Каква полза от зрението за юдеите? Те само понесоха по-голямо осъждане, защото останаха слепи при телесното си зрение. А на него каква вреда му донесе слепотата? Чрез нея той прозря. Така, както злото в настоящия живот не е зло, така и доброто не е винаги добро. Само грехът е зло, а слепотата не е зло.
И Онзи, Който извел слепеца от небитие в битие, имал власт и да го остави в това състояние.
Христос не признава, че това правило има всеобщ характер. Не е имало извършено никакво особено престъпление нито от родителите на изцеления слепец, нито от него самия (което е и невъзможно). Болестта е била изпратена на слепеца, за да се проявят върху него делата Божии. Това разбира се, не значи, че човекът е ослепял, за да се прояви впоследствие върху него силата Божия (Климент Римски, Беседа XIX, 2) или славата на Сина Божи (така тълкува това място свети Йоан Златоуст) или...
Христос не признава, че това правило има всеобщ характер. Не е имало извършено никакво особено престъпление нито от родителите на изцеления слепец, нито от него самия (което е и невъзможно). Болестта е била изпратена на слепеца, за да се проявят върху него делата Божии. Това разбира се, не значи, че човекът е ослепял, за да се прояви впоследствие върху него силата Божия (Климент Римски, Беседа XIX, 2) или славата на Сина Божи (така тълкува това място свети Йоан Златоуст) или за да се извърши върху него някое от Божиите дела. Христос иска само да каже, че Божията грижа за хората, която в по-голямата си част остава скрита за човешките очи, се е разкрила върху слепия. Да, дълго време делата на Божия промисъл не са били ясно видими за хората, но сега те се разкриват в делото на Божия Син – Месията. Изцелението на слепия, което Христос възнамерявал да извърши, Той разглеждал като едно от проявленията на Божия промисъл за хората.
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Ние, разбира се, не вярваме в предсъществуването на душата, както не признаваме и нейни грехове преди тялото. Как наистина би могла да съгреши онази, която още не е призвана към битие? Но ако няма грях и престъпление, предшестващо страданието, то каква, накрая, може да бъде причината за страданията?
Това, което безкрайно ни превъзхожда, е напълно недостъпно за разума ни, и бих посъветвал благоразумните съвсем да се въздържат от такива изследвания – и преди всичко самия себе си.
Трябва повече да размишляваме върху онова, което ни е открито, а не да изследваме бездните, да не издирваме трудности и да не се опитваме дръзко да разравяме скритото в едничкия Божествен и неизказан съвет, а напротив – с благочестие да предоставим на знанието на единия Бог онова, което подхожда единствено на Него, с истинско убеждение и вяра, че, бидейки извор на всяка правда, Той няма да извърши и няма да постанови нито по отношение на нас, нито към което и да било друго творение нищо, което би било неподобаващо на Него и не би произлизало от основите на истинската справедливост.
И тъй, предвид такова подобаващо нам разположение, мисля, че Господ не говори догматически: „Да се явят Божиите дела върху него“, а с този отговор на въпроса Той като че ли отклонява мисълта в друга посока и от недостъпните нам дълбини на познанието я насочва към областта на нравствеността.
Коментари върху Евангелието от Йоан