Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.
Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.
От Йоана свето Евангелие – глава 10 – стих 25
Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене.
Проф. А. П. Лопухин
Юдеите не само не повярвали на свидетелството за Христос на Йоан, този пророк Божи – те не вярват сега и на Самия Христос, Който има за Себе Си свидетелство несравнимо по-силно, отколкото на Йоан. Последният, както е известно, не е извършил нито едно чудо (Йоан 10:41), а Христос, със силата на Своя Отец, вършил различни чудеса („дела“) и с това свидетелства, че Той действително е пратен от Отца.
„Ме е пратил…“ Но тези чудеса или дела съставят само косвено свидетелство на Бога за Христос. Има и друго, пряко, Божие свидетелство за Христос. Бог Сам – разбира се, във старозаветното Писание – свидетелства за Христос: Христос се явява винаги главния предмет на пророчествата на Стария Завет. Но юдеите като че не били чували Божия глас, нито виждали Божия вид, нито приели в себе си Божиите думи: това ясно проличава от факта, че те не повярвали в Онзи, Когото Сам Бог е изпратил при тях. Христос впрочем не упреква юдеите, че не са виждали и чували Бога, както например пророците или Йоан: защото те не са били виновни за това. Упрекът се заключава в първата половина на 38 стих: „и словото Му не пребъдва у вас“. Христос желае да каже с това: „Да предположим, че вие лично не сте били удостоени с пряко откровение от Бога, обаче имате Писанието, в което се съдържа същото откровение. Вината ви се състои в това, че не цените това Писание както подобава, и бързо забравяте онова, което сте прочели в него ”. Ако те имаха друго отношение към Божието слово, съдържащо се в Писанията, ако това слово се беше превърнало в сила, която определя цялата им дейност (срв. Мат. 22:29), те щяха да приемат с вяра Христос, към Когото сочи Писанието. Сега тази вяра не е в тях.