Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.
Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.
„Иакововият извор“. Не стигнал до самия град, Христос, уморен от пътуването в силната жега (времето е било вече обедно, горещо, когато на изток хората обикновено си стоят у дома), спрял да си почине до кладенеца. Този кладенец евангелистът нарича Яковов извор, според преданието на самаряните (срв. стих 12), но в Стария Завет за такъв кладенец не се споменава. От думите на самарянката проличава, че този кладенец се захранвал от извори, които излизали изпод земята. Водата, впрочем, стояла в кладенеца много ниско, тъй че без особено почерпало от него е било невъзможно да се пие. Очевидно Иисус бил уморен от пътуването повече отколкото Неговите ученици, които отишли в Сихар да купят храна. Времето било „около шестия час“ на деня, т. е. по еврейското броене около дванадесет часа на обед– най-горещата част от деня.
„тъй“. Умореният Христос е седнал до кладенеца – „тъй” (οὕτως. Тази дума в руското евангелие е останала без превод, т. е. вероятно направо на земята). Недалеч от Него може би бил любимият Му ученик Йоан.
„Уморен от път“. Изворът до извора достигна, като се изми, а не пи. Източникът на безсмъртието като беден се яви при пороя на страданието. Уморява се като върви Онзи, Който без умора ходи по море. Този, който дава радост и освобождение.
Химн 19
Няма посочени паралелни места.
Св. Григорий Палама (1296 – 1357)
Под „извор“ се има предвид кладенецът, понеже е имал изворна вода, както се вижда и от продължението на разказа. Той е наречен „на Яков“, защото именно той го е изкопал. Мястото, което Яков даде на Йосиф, е Сихем. Защото, когато Яков беше на смъртно легло в Египет и правеше завещание, каза на Йосиф: „Ето, аз умирам, но Бог ще ви върне от тази земя в земята на нашите отци. Давам ти Сихем като дял, отделно от братята ти – онова, което взех от аморейците с меча и лъка си“. Затова Сихем по-късно беше населен от племето на Ефрем, който беше първородният син на Йосиф, а околността около него – от десетте племена на Израил, над които управляваше отстъпникът Йеровоам.
И тъй, понеже те (десетте племена) многократно се съпротивляваха на Бога и многократно бяха изоставяни от Него, впоследствие цялото племе попадна в плен. Тогава асирийският владетел засели на тяхно място народи, събрани от различни страни, и ги нарече самаряни – по името на планината Самор. Както Яков, преминавайки оттам, подчини Сихем, както разказва историята, така и Христос сега, преминавайки, подчини Самария. Но Яков направи това, както сам казва, „със сабята и лъка си“, т.е. чрез изтребление и унищожение на предишните обитатели. А Христос — чрез слово и учение, т.е. за спасение. „Защото Иисус“, се казва, „уморен от пътя, седеше така край извора. Беше около шестия час.“