И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа.
И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа.
Би било полезно да обясним произхода на самаряните и как са получили името си. Имало една планина, Сомор, наречена на името на човека, който я притежавал, както казва и Исаия: И глава на Ефрем е Соморон (Ис. 7:9) Онези, които живеели край тази планина, отначало не се наричали самаряни, а израилтяни. Когато съгрешили срещу Бога, те били предадени в ръцете на асирийците по различни поводи (вж. IV Цар. 17:6-7). Накрая асирийският цар се нахвърлил върху тях, когато те подготвяли въстание, пленил ги и опасявайки се от продължителен бунт, не им позволил повече да останат там. Той ги прогонил сред вавилонците и мидийците, а оттам довел езичници от различни места и ги заселил в Самария. … Старейшините обяснили, че Богът на Израил бди над това място и няма да позволи на никой, който не познава законите Му, да живее там. Царят направил, както му казали, и изпратил един свещеник да научи варварите в Самария на Божия закон. Те обаче не приели всички божествени книги, а само петте книги на Мойсей: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Не се отказали напълно и от безбожието си, но в по-късните години се отказали от идолите си и се поклонили на Бога. Когато юдеите най-сетне се завърнали от плен, те винаги се отнасяли с подозрение към самаряните, смятайки ги за асирийци по раса, и ги наричали „самаряни“ по името на планината. Но самаряните наричали себе си потомци на Авраам и Яков. Защото Авраам бил халдеец като тях самите, а Яков те смятали за свой заради кладенеца му, който притежавали.
Тълкувание на Евангелието от Йоан
Първа книга Моисеева – Битие – глава 33 – стих 19
И купи част от нивата, дето разпъна шатрата си, от синовете на Емора, Сихемовия баща, за сто монети.
Първа книга Моисеева – Битие – глава 48 – стих 22
аз ти давам повече отколкото на братята ти един дял, който взех от ръцете на аморейци с меча си и лъка си.
Книга Иисус Навин – глава 24 – стих 32
И костите на Иосифа, които Израилевите синове изнесоха от Египет, погребаха в Сихем, в оная част на полето, което Иаков бе купил от синовете на Емора, баща Сихемов, за сто сребърника, и което се падна дял на Иосифовите синове.
Проф. А. П. Лопухин
За Самария, самаряните и за отношенията на юдеите към самаряните вж. тълкуванието към Мат. 10:5; Лука 9:52 и още: 4 Цар. 17:29.
„наричан Сихар“. Град Сихар очевидно не е бил значим град, иначе евангелистът не би го определил като близък спрямо друго място. Най-вероятно тук се има предвид малкият град Аскар, който все още съществува на югоизточния склон на планината Гевал. Той наистина се намира недалеч от онази част от земята, която Яков купил от синовете на Емор (Бит. 33:19) и която според еврейската традиция прибавил към наследството на Йосиф (срв. Бит. 48:22).