Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.
Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.
Започва да идва истинският мъж, макар още да не е дошъл напълно. Жената признава Господа за пророк. И наистина Той е пророк, защото Сам за Себе Си казва: „Пророк не остава без почит, освен в своето отечество“ (Мат. 13:57). Същото е било казано и чрез Моисей: „Ще им въздигна Пророк измежду братята им, подобен на теб“ (Втор. 18:18) – подобен по плът, а не по величие.
Така виждаме, че Господ Иисус действително е наричан пророк. Следователно жената не е била далеч от истината. „Виждам – казва тя – че Ти си пророк.“ С тези думи тя започва да призовава истинския мъж и да прогонва любовника. И веднага преминава към въпроса, който отдавна я тревожи.
Когато светата жена осъзна величието на Спасителя чрез разкритото, тя пожела още по-силно да узнае кой е и какъв е Този, Който стои при кладенеца. И вероятно мислеше така: Бог ли е, или човек е Този, Когото виждам? Небесен ли е, или земен? Защото ми разкрива и двете в едно – Той изпитва жажда и същевременно дава вода, Той учи и предсказва, и пак ме призовава, въпреки че съм нарушила закона, и ми разкрива всичките ми грехове, за да получа радост и изкупление.
Химн 19
И седеше Бог, разговаряйки с жената. О, колко голяма е Неговото човеколюбие! Този, който седи върху херувимите, разговаря с блудница. Блудницата започва разговор за догматите…
За самарянката
Няма посочени паралелни места.
Евтимий Зигавин (ок. 1050 – 1120)
Макар да беше явно изобличена, жената не се разгневи и не прие изобличението като обида. Напротив, поразена от точността на Неговото знание, тя разбра, че Той наистина е пророк. „Виждам“, казва тя – тоест, разбирам, осъзнавам. И без да Го пита за житейски неща, а веднага за учението, тя продължава да говори.