защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.
защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.
За третобрачните и многобрачните постановихме същото правило, каквото и за второбрачните, съразмерно на случая. Второбрачните се отлъчват за една година, други за две, третобрачните за три, а често и за четири години. Такъв съюз вече не се нарича брак, а многоженство, или по-скоро – наказуем блуд.
Поради това и Господ казва на самарянката, която беше сменила петима мъже: „и този, когото сега имаш, не ти е мъж“ (Йоан 4:18), като по този начин показва, че онези, които престъпват границата на второбрачието, вече не са достойни да се наричат с имената „мъж“ или „жена“.
Ние пък, не въз основа на строго правило, а следвайки преданието на предшествениците, приехме обичая третобрачните да се отлъчват за пет години. Въпреки това не бива напълно да им се затваря входът в църквата, а да се удостоят със слушане на Писанията в продължение на две или три години, след което да бъдат допускани до стоене (в богослужението), но да бъдат въздържани от причастяване със светинята. И така, когато покажат някакъв плод на покаяние, да бъдат възстановявани в общението. (Първо каноническо послание до еп. Амфилохий Иконийски, правило 4)
… Този „мъж“ в онази жена още не беше дошъл да замени онези петима мъже. Защото там, където той не ги замества, царува заблуждението. Когато душата стане способна да възприема разумното, тя се управлява или от мъдър разум, или от заблуждение. Но заблуждението в действителност не управлява – то погубва.
Така и онази жена, след петте сетива, все още живееше в заблуждение, и именно това заблуждение я смущаваше. Но това заблуждение не беше законен мъж, а любовник. Затова Господ ѝ казва: „Право каза, че нямаш мъж; защото си имала петима мъже“, тоест, първо си била управлявана от петте сетива; сега си достигнала възрастта, в която трябва да действа разбирането, но още не си достигнала до мъдростта, а си изпаднала в заблуждение. „И този, когото сега имаш, не ти е мъж.“
А кой е той, щом не е мъж? Нима не е любовник? Затова сякаш ѝ казва: „Повикай не любовника, а мъжа си, за да Ме възприемеш чрез разбирането, а не чрез заблуждението; защото сега мислиш за Мен нещо невярно.“
(2) Защото жената още се заблуждаваше, като мислеше за водата, докато Господ говореше за Светия Дух. А защо се заблуждаваше, ако не защото имаше любовник, а не мъж?
Затова думите Му означават: „Изгони този любовник, който те погубва, и иди, повикай мъжа си. Повикай го и ела тук, за да Ме разбереш.“
Няма посочени паралелни места.
Евтимий Зигавин (ок. 1050 – 1120)
Като изчаква удобния момент, Иисус Христос открива и изобличава жената, като подробно изброява нейните явни и законни мъже и разкрива сегашния ѝ, скрит и незаконен. Тя последователно е имала петима явни мъже, тъй като това не е било забранено. Но когато и петият умрял, вече никой не е искал открито да я вземе за жена; и тя, без да победи страстта си, е заживяла с човек тайно. Затова тя е имала петима мъже, понеже те са били законни и явни, а онзи, с когото тогава е живеела, не ѝ е бил мъж, защото връзката е била тайна (по тълкуванието на св. Максим).
Самарянката изобразява човешката природа, която е получила пет закона, сякаш петима мъже: първо – закона, даден на Адам в рая; после закона, даден му извън рая; след това закона, даден на Ной по време на потопа; закона, даден на Авраам за обрязването; и отново закона, даден му за принасянето на Исаак в жертва. Но всички тези закони са отминали и като че ли са „умрели“. След това човешката природа е имала Моисеевия закон.
Този закон обаче не ѝ е бил мъж – или защото тя не го е обикнала и изпълнявала напълно, или защото той е бил даден на човешката природа в лицето на юдеите не завинаги, а само до идването на Спасителя. От този момент той вече не ѝ е мъж, защото с нея се е съединил друг, а именно евангелският закон.
Кладенецът на Яков означава Свещеното Писание; водата – познанието му; дълбочината – дълбочината на смислите; а черпалото – изучаването на Божественото слово чрез писмената. Господ не е имал такова „черпало“, защото Той Сам е Словото и Премъдростта и защото е предавал знанието на учениците Си не чрез писания, а като духовен дар.