От Йоана свето Евангелие – глава 4 – стих 20

От тези думи става ясно, че между самаряни и юдеи е съществувало разногласие относно това кое място е свято и предназначено за поклонение. Самаряните, като смятали за свята планината, наречена Гаризим, се покланяли на Бога именно там. За тази планина споменава и Моисей във Второзаконие, като казва: „И Моисей заповяда на народа в онзи ден, като рече: когато преминете Йордан, те ще застанат, за да благославят Бога на планината Гаризим“ (Втор. 27:11–12).

Юдеите пък, като считали Сион за божествено място и особено близко до Бога, вярвали, че именно това място е избрано от Отца на всички. Затова, както твърдят те, Соломон издигнал там храма и там се извършвало цялото левитско и свещеническо служение. Съобразно тези разбирания всеки от двата народа смятал, че неговите отци са се покланяли на Бога именно на „своята“ планина. (Коментари върху Евангелието от Йоан)

Виждате ли колко голямо е търпението и жаждата за знание у самарянката? Тя казва: „Нашите отци са се покланяли на тази планина, а вие казвате, че мястото, където трябва да се покланяме, е в Йерусалим“. Забележете колко събрана и съсредоточена е мисълта ѝ и колко познания има по Писанията! Колко от днешните вярващи, родени и възпитани в Църквата, не знаят това, което тя знаеше – че нашите отци, тоест Яков и патриарсите след него, са се покланяли на Бога именно на тази планина?

Христос, възприемайки тези нейни познания и задълбочено отношение към боговдъхновеното Писание като благоуханен аромат, с радост продължи да беседва с нея. Защото, както ако върху въглени поставиш нещо благоуханно, ароматът привлича околните, а ако сложиш нещо тежко и зловонно, ги прогонва, така е и с ума: когато е пълен със свети размисли и стремеж към Божието, човек става достоен за божествено посещение. Това е благоуханието, което Господ усеща.

Самарянката била поразена, че непознатият минувач знае всички обстоятелства от нейния живот. Едновременно с това тя сякаш се засрамила пред такъв човек, когото нарекла даже пророк, сякаш напомняйки за пророка, чието идване било предизвестено от Моисей (Втор. 18:18). Затова тя иска по-скоро да отклони разговора от своята личност, от своето укорително поведение и се обръща към Христос с въпрос от общорелигиозно значение. Може би действително не са ѝ били чужди патриотичните чувства. Както и да е било, тя поискала да узнае от пророка, който несъмнено щял да ѝ каже цялата истина, къде се намира богоугодното място за поклонение или богослужение. „Бащи“ на самаряните, според самарянката, са патриарсите: Ной, чийто ковчег според вярата на самаряните се спрял на планината Гаризин, също Авраам, Исаак и Яков, които пак на тази планина са принасяли жертви, – всички те са се покланяли на Бога именно на тази планина. Тук сравнително доскоро стоял самарянският храм, разрушен малко преди Христос от юдейския водач Йоан Гиркан. Докато юдеите твърдели, че поклонението на Бога е възможно само в Йерусалим.