Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш;
Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш;
На отговора на самарянката, че няма мъж, Христос отвърнал, че е казала истината. Действително, тя сега живеела в незаконен брак с един човек. Христос добавил, че и изобщо тя не е жена с висока нравственост, тъй като е имала вече петима мъже. Дали самарянката е изгубила тези мъже по естествен начин, т. е. дали те са ѝ били отнети един след друг от смъртта, или пък се е развела с тях, Христос не казва.
На кого не е ясно, че Спасителят не е бил неосведомен, че тя нямала какъвто и да е законен съпруг и че Неговият въпрос бил призив за разкриване на скритото? Защото Той искал да й помогне да не Му се удивлява като на един от нас, а като на някой, който е на човека, заради Неговото удивително познание за обстоятелствата в живота й. С право Той одобрява думите й, че няма мъж, макар да е имала много. Защото не просто съжителството заради удоволствие, а одобрението на закона и връзката на чистата любов правят брака безупречен.
Тълкувание на Евангелието от Йоан
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Августин Ипонски (354 – 430)
Тук отново Той ни подтиква да търсим един по-дълбок, съкровен смисъл в онези петима мъже.
Някои са смятали, и това не изглежда нито нелепо, нито напълно неправдоподобно, че петимата мъже на онази жена са петте книги на Моисей. Действително, и самаряните ги признавали и се намирали под същия Закон, защото оттам имат и обрязването.
Но тази тълкувателна линия се затруднява от онова, което следва по-нататък: „и този, когото имаш сега, не ти е мъж“. Затова ми се струва, че по-естествено и по-убедително е да разбираме под петимата предишни мъже петте телесни сетива на душата.
Защото всеки човек, когато се ражда, преди още да стане способен да използва ума и разума, се ръководи не от друго, а именно от телесните сетива. Душата в детето желае или отбягва нещо според това, което чува, вижда, помирисва, вкусва и докосва. Тя желае онова, което е приятно за тези пет сетива, и избягва онова, което им е неприятно.
Това, което е приятно за петте сетива, носи наслада, а онова, което им е неприятно, причинява болка. Така душата първоначално живее, съобразявайки се с тези пет сетива, сякаш с петима мъже, защото именно те я ръководят.
Защо обаче те се наричат „мъже“? Защото са законни. Разбира се, те са сътворени от Бога и от Бога са дадени на душата. Душата, която се управлява от тези пет сетива и живее под властта на тези петима „мъже“, все още е слаба.
Но когато тя достигне възрастта, в която у нея се пробужда разумът, и когато този разум бъде подкрепен от благородните науки и от възпитание в мъдростта, тогава на мястото на онези петима мъже, за да управлява душата, идва друг – истинският и законен Мъж, по-висш от предишните: Той ръководи по-добре и ръководи за вечността, грижи се за вечността, подготвя за вечността.
Защото петте сетива ни управляват не с цел придобиване на вечен живот, а за да желаем или да отбягваме временните неща. Когато обаче душата започне да се управлява от разум, напоен с мъдрост, тя вече знае не само, че трябва да избягва ямите и да върви по равен път (нещо, което виждат дори очите на слабата душа), не само с удоволствие слуша хармонични звуци и отбягва нестройните, не само се възхищава от приятни благоухания и се отдръпва от зловонието, не само вкусва сладкото и се възмущава от горчивото, не само се наслаждава на нежното докосване и се дразни от грубото.
Всичко това наистина е необходимо за слабата душа, но не е достатъчно за онази, която е призвана към зрялост и вечност.
Какво ръководство се прибавя чрез това разбиране? То не само помага да се различава черното от бялото, но и истинното от лъжливото, доброто от злото, полезното от безполезното, целомъдрието от разврата, за да обичаме едното и да се отвращаваме от другото; любовта от омразата, за да пребъдваме в любовта и да не изпадаме в омраза.