Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.
Когато самарянката настойчиво молеше и желаеше да получи живата вода, Иисус Христос ѝ каза: „Иди, повикай мъжа си и дойди тук“, като по този начин показа, че и той трябва да стане участник в този дар.
Като Всеведущ Той знаеше, че тя няма законен съпруг, но пожела тя сама да изрече това, за да използва случая и да разкрие обстоятелствата на живота ѝ и да въздейства за нейното изправление.
Иисус Христос винаги благоволяваше да взема повод за пророчества и чудеса от самите идващи при Него – и за да избегне подозрение в тщеславие, и за да ги приближи още повече към Себе Си.
Да ѝ каже предварително: „ти си имала много мъже и сега живееш с незаконен“, би изглеждало излишно и неуместно; но да го каже след като тя сама даде повод, беше напълно уместно и навременно.
Тъй като самарянката не можела да разбере думите на Христос, то Той ѝ наредил да повика мъжа си, който – предполага се – ще ѝ обясни сетне онова, която тя не е в състояние да разбере.
Понеже да получи онази жива вода не е възможно по друг начин, освен чрез вяра в Христос, Той ѝ казва: „Иди, повикай мъжа си“, за да може чрез отговора на жената и чрез предзнанието на Христос относно този отговор, тя да се удиви и да разпознае Господа, да повярва и, след като Го разпознае и повярва, да бъде удостоена с това, което иска, а именно да получи живата вода.
Няма посочени паралелни места.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Той ѝ открива силата Си чрез Своето прозрение, но не я изобличава веднага. Какво казва най-напред? „Иди, повикай мъжа си и дойди тук.“
По същия начин Христос постъпи и с Натанаил: не разкри веднага Своята прозорливост, не каза направо: „Когато беше под смоковницата, Аз те видях“, а го направи едва тогава, когато Натанаил попита: „Откъде ме познаваш?“ (Йоан 1:48).
Христос желаеше и пророчествата Му, и чудесата Му да започват от самите хора, които идват при Него – и за да ги приближи още повече към Себе Си, и за да избегне подозрение в тщеславие. Така постъпва Той и тук.
Да изобличи жената предварително, като ѝ каже, че няма мъж, би могло да изглежда тежко и неуместно; но да я изобличи, след като тя сама даде повод, беше напълно уместно и я подтикваше да приеме изобличението с по-голяма кротост.
Но ще попиташ: каква е връзката в думите „иди, повикай мъжа си“? Разговорът беше за дара на благодатта, който превъзхожда човешкото естество, а жената настойчиво желаеше да го получи. Затова Христос казва: „иди, повикай мъжа си“, като по този начин показва, че и мъжът трябва да стане участник в този дар.