Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.
Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.
Самарянката била поразена от думите на Христос. С почит тя Го нарича господин. Въпреки това тя не успява да разбере, че Христос ѝ говори за Божията благодат. Нейното оправдание за това неразбиране е могъл впрочем да бъде фактът, че самаряните не са приемали никакви други книги освен книгите на Моисей, а само при пророците благодатта на Божия Дух се изобразявала като „вода“. (Ис. 44:3).
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Августин Ипонски (354 – 430)
До този момент тази жена разсъждава по плът, задоволява се с това да не изпитва жажда и мисли, че обещаното ѝ от Господа е обещано в плътски смисъл. И това наистина ще се изпълни, но след възкресението на мъртвите.
Защото някога Бог даде на Своя раб Илия такава благодат, че четиридесет дни да не изпитва нито глад, нито жажда. А Този, Който можа да даде това за четиридесет дни, не би ли могъл да го даде завинаги?
Но тя въздишаше, не желаейки нуждата, не желаейки труда: постоянно да идва при този извор, да се обременява с носене на съд, за да утоли жаждата си…
Нуждата я подтикваше към труд, а немощта отхвърляше труда.
О, ако беше чула думите: „Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28)! Защото именно това ѝ говореше Иисус, но тя още не разбираше.