От Йоана свето Евангелие – глава 3 – стих 21

„А който постъпва по истината“, тоест води честен и богоугоден живот, се стреми към християнството като към светлина, за да преуспява още повече в доброто и за да станат явни делата му като извършени в Бога. Защото такъв, като вярва правилно и живее честно, свети на всички хора и Бог се прославя в него. Следователно причината за неверието на езичниците е била нечистотата на техния живот.

Някой може да каже: „Как така, нима няма порочни християни и добродетелни езичници?“ Че има порочни християни – и аз ще кажа това; но че има истински добри езичници – не мога да твърдя решително. Някои може да се окажат „по природа“ кротки и добри, но това не е добродетел; а добър „по подвиг“ и чрез упражняване в доброто – няма никой. Ако пък някои са изглеждали добри, то всичко са вършили заради слава; а който върши нещо заради слава, а не заради самото добро, с готовност ще се отдаде на зло желание, щом намери случай. Защото ако при нас и заплахата от геената, и всяка друга грижа, и примерите на безчислени светии едва задържат хората в добродетелта, то още по-малко езическите заблуди и мерзости могат да ги задържат в доброто. Голямо е дори това, ако не ги направят съвсем зли.

Казвайки, че искрено любящият истината човек не се бои „делата му да станат явни”, Христос отправя известен упрек към Никодим, който е считал себе си за човек, който цени истината (срв. стих 2), а същевременно се е страхувал, че неговата постъпка – посещението на Христос – ще бъде разкрити и затова е дошъл при Христос чак през нощта. Този упрек очевидно е подействал на Никодим, защото след това той започнал даже да защитава Христос в Синедриона (Йоан 7:50) и е взел участие в погребението на Му (Йоан 19:38 – 40). Преданието съобщава, че след възкресението на Христос той е бил кръстен от апостол Петър и Йоан и е завършил живота си с мъченическа смърт (паметта му се празнува на 2 август).

Във втората половина на главата става дума за дейността на Христос в Юдея. Тази дейност е била необикновено успешна и учениците на Кръстителя даже почувствали завист към Христос (стихове 22 – 26). След това е дадено последното свидетелство на Кръстителя за Христос. Отначало Кръстителят говори за себе си и своето отношение към Христос (стихове 27 – 30), а след това за божественото достойнство на Личността на Господа Иисус Христос  (стихове 31 – 36).