А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени.
А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени.
Казвайки, че искрено любящият истината човек не се бои „делата му да станат явни”, Христос отправя известен упрек към Никодим, който е считал себе си за човек, който цени истината (срв. стих 2), а същевременно се е страхувал, че неговата постъпка – посещението на Христос – ще бъде разкрити и затова е дошъл при Христос чак през нощта. Този упрек очевидно е подействал на Никодим, защото след това той започнал даже да защитава Христос в Синедриона (Йоан 7:50) и е взел участие в погребението на Му (Йоан 19:38 – 40). Преданието съобщава, че след възкресението на Христос той е бил кръстен от апостол Петър и Йоан и е завършил живота си с мъченическа смърт (паметта му се празнува на 2 август).
Във втората половина на главата става дума за дейността на Христос в Юдея. Тази дейност е била необикновено успешна и учениците на Кръстителя даже почувствали завист към Христос (стихове 22 – 26). След това е дадено последното свидетелство на Кръстителя за Христос. Отначало Кръстителят говори за себе си и своето отношение към Христос (стихове 27 – 30), а след това за божественото достойнство на Личността на Господа Иисус Христос (стихове 31 – 36).
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
„А който постъпва по истината“, тоест води честен и богоугоден живот, се стреми към християнството като към светлина, за да преуспява още повече в доброто и за да станат явни делата му като извършени в Бога. Защото такъв, като вярва правилно и живее честно, свети на всички хора и Бог се прославя в него. Следователно причината за неверието на езичниците е била нечистотата на техния живот.
Някой може да каже: „Как така, нима няма порочни християни и добродетелни езичници?“ Че има порочни християни – и аз ще кажа това; но че има истински добри езичници – не мога да твърдя решително. Някои може да се окажат „по природа“ кротки и добри, но това не е добродетел; а добър „по подвиг“ и чрез упражняване в доброто – няма никой. Ако пък някои са изглеждали добри, то всичко са вършили заради слава; а който върши нещо заради слава, а не заради самото добро, с готовност ще се отдаде на зло желание, щом намери случай. Защото ако при нас и заплахата от геената, и всяка друга грижа, и примерите на безчислени светии едва задържат хората в добродетелта, то още по-малко езическите заблуди и мерзости могат да ги задържат в доброто. Голямо е дори това, ако не ги направят съвсем зли.