Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.
Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Сега Христос говори за определен кръг лица от юдейския народ, които не са пожелали да вървят към светлината на Христовата истина. Първо по отношение към злите, а след това по отношение към добрите хора Той изяснява причината за различното отношение на хората към светлината на истината. Злият човек не желае светлината да осветли неговите дела, които заради своята безполезност не заслужават уважението, което досега им е било оказвано (такъв смисъл има употребеният в 2-и стих израз φαῦλα = незначителни, лоши дела, макар и невинаги вредни или коварни).
И при апостол Павел е казано: „а всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина” (Еф. 5:13). От друга страна, има хора, постъпващи по истината или, по-точно казано, вършещи истината (ὁ ποιῶν τὴν ἀλήθειαν), т. е. хора честни, искрени, чужди на всякакво лицемерие (срв. Йоан 1:47). Такива хора охотно вървят към светлината, стремят се да придобият истината, явила се в Христос – не за да се прославят пред другите хора, но за да познаят сами себе си и да оценят подобаващо своето поведение: тогава такива хора „се вдъхновяват с още по-голяма ревност да постигнат висшия нравствен идеал” (проф. Богословский). И те не се страхуват от разкриването на техните дела, защото знаят, че са ги извършвали „в Бога“, т. е. за Бога и с Негова помощ.