Докато продължавал празникът Пасха, Иисус бил в Иерусалим. Когато той завършил, Иисус излязъл оттам в Юдейската земя и пребивавал близо до Йордан, където мнозина се стичали. Той търсел многолюдни места не заради празна чест или слава, а защото желаел да принесе полза и благо на по-голям брой хора. И когато възхождал на празниците, ходел също заради това – за да донесе полза на повече хора и чрез учението, и чрез извършването на чудеса. Като чуваш, че Той кръщавал, не мисли,...
Докато продължавал празникът Пасха, Иисус бил в Иерусалим. Когато той завършил, Иисус излязъл оттам в Юдейската земя и пребивавал близо до Йордан, където мнозина се стичали. Той търсел многолюдни места не заради празна чест или слава, а защото желаел да принесе полза и благо на по-голям брой хора. И когато възхождал на празниците, ходел също заради това – за да донесе полза на повече хора и чрез учението, и чрез извършването на чудеса.
Като чуваш, че Той кръщавал, не мисли, че Сам Той е кръщавал: кръщавали Неговите ученици, но делото на учениците евангелистът отнася към Учителя. По-нататък същият този евангелист казва, че „Иисус не кръщаваше, а учениците Му“ (Иоан 4:2). Ако попиташ: „Защо Сам Той не е кръщавал?“, узнай следното. Иоан по-рано е казал, че „Той ще ви кръщава с Дух Светий“ (Мат. 3:11). А Светия Дух Той още не давал, защото времето още не било настъпило. И тъй, ако Той би кръщавал, или би кръщавал без Духа (и с какво тогава би се различавал от Иоан?), или би давал Духа преди времето, а това е недостойно за Бога, Който всичко върши своевременно.
А кога било времето да се даде Духът? Времето след Възнесението. Защото беше нужно нашето естество в Христа Иисуса да се яви пред Отца безгрешно и, след като по този начин Бог се примири с нас, тогава да бъде изпратен Духът — като богат и щедър дар.
„след това“ (μετὰ ταῦτα), т.е. след всички събития, описани от 13 стих на 2 глава. „в земята Иудейска“. След края на празника Христос се отправил от Йерусалим към юдейската земя. Под „земя Юдейска“ в онова време се е разбирала областта, ограничена на север от крайните предели на Самария, на юг – от края на пустинята при Витсавия, на запад – от низините на Филистимската равнина и на изток – от линията на река Йордан и Мъртво море. А Йерусалим като главен...
„след това“ (μετὰ ταῦτα), т.е. след всички събития, описани от 13 стих на 2 глава.
„в земята Иудейска“. След края на празника Христос се отправил от Йерусалим към юдейската земя. Под „земя Юдейска“ в онова време се е разбирала областта, ограничена на север от крайните предели на Самария, на юг – от края на пустинята при Витсавия, на запад – от низините на Филистимската равнина и на изток – от линията на река Йордан и Мъртво море. А Йерусалим като главен град на обетованата земя се е откроявал от тази област. Твърде вероятно е този престой на Христос в „земята Юдейска“ да е бил доста продължителен, тъй че Той е успял да проповядва вестта за приближаването на Царството Небесно по всички краища на Юдея.
Проповядвайки, той извършвал и обряда на кръщението както Йоан, но между Йоановото кръщение и Христовото кръщение е съществувала доста голяма разлика. Първо, Христос е извършвал кръщението не Сам, а чрез учениците Си (Йоан 4:2), и второ, Неговото кръщение е било не само външен белег за покаяние за кръстилите се, а особен обряд, чрез който хората са встъпвали в числото на последователите на Христос (срв. Йоан 4:1). Освен това Йоан е кръщавал, проповядвайки за идващия Месия, а Христос – проповядвайки за Небесното Царство. Той посочвал Себе Си като Основател на това Царство и започнал да формира около Себе Си многобройна общност от вярващи (срв. Йоан 7:3). Той не е вършил това, докато е в Йерусалим.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Докато продължавал празникът Пасха, Иисус бил в Иерусалим. Когато той завършил, Иисус излязъл оттам в Юдейската земя и пребивавал близо до Йордан, където мнозина се стичали. Той търсел многолюдни места не заради празна чест или слава, а защото желаел да принесе полза и благо на по-голям брой хора. И когато възхождал на празниците, ходел също заради това – за да донесе полза на повече хора и чрез учението, и чрез извършването на чудеса.
Като чуваш, че Той кръщавал, не мисли, че Сам Той е кръщавал: кръщавали Неговите ученици, но делото на учениците евангелистът отнася към Учителя. По-нататък същият този евангелист казва, че „Иисус не кръщаваше, а учениците Му“ (Иоан 4:2). Ако попиташ: „Защо Сам Той не е кръщавал?“, узнай следното. Иоан по-рано е казал, че „Той ще ви кръщава с Дух Светий“ (Мат. 3:11). А Светия Дух Той още не давал, защото времето още не било настъпило. И тъй, ако Той би кръщавал, или би кръщавал без Духа (и с какво тогава би се различавал от Иоан?), или би давал Духа преди времето, а това е недостойно за Бога, Който всичко върши своевременно.
А кога било времето да се даде Духът? Времето след Възнесението. Защото беше нужно нашето естество в Христа Иисуса да се яви пред Отца безгрешно и, след като по този начин Бог се примири с нас, тогава да бъде изпратен Духът — като богат и щедър дар.