От Йоана свето Евангелие – глава 3 – стих 19

Тук показва, че неверниците са лишени от всякакво оправдание. „В това, – казва, – се състои съдът: че светлината дойде при тях, а те не се устремиха към нея“. Не само в това съгрешиха, че сами не потърсиха светлината, но, което е още по-тежко, тя дойде при тях, а те въпреки това не я приеха. Затова и са осъдени. Ако светлината не беше дошла, хората биха могли да се оправдаят с незнание за доброто. Но когато Бог Слово дойде и предаде Своето учение, за да ги просвети, а те не го приеха, тогава вече се лишиха от всякакво оправдание.

„но човеците възлюбиха повече тъмнината, отколкото светлината, защото делата им бяха зли“;

За да не каже някой, че никой не би предпочел тъмнината пред светлината, се посочва и причината, поради която хората са се обърнали към тъмнината: „защото, – казва, – делата им бяха зли“. Понеже християнството изисква не само правилно мислене, но и честен живот, а те пожелаха да се валят в калта на греха, затова вършещите зло не пожелаха да дойдат при светлината на християнството и да се подчинят на Моите закони.

Тук Христос изяснява какъв “съд” е имал предвид в предходния стих. Същността на този съд се състои в това, че „светлината“, т. е. светлината на Христовата истина, е засияла в света, намиращ се в мрака на греха и всякакви предразсъдъци.

„Човеците“ пък, т. е. невярващите, за които става дума в предходния стих (освен такива, е имало и хора, които са повярвали в Христос) са се отдръпнали от тази светлина: било им е приятно да остават в предишния мрак. Защо? Защото делата им, т. е. цялото им поведение, нравственият им характер, не им позволявали да вървят към светлината (πονηρὰ τὰ ἔργα = нравствено зли дела, коварни).