От Йоана свето Евангелие – глава 1 – стих 5

„Светлината“, тоест Божието Слово, свети „в мрака“, тоест в смъртта и заблуждението. Защото Той, макар и да се подчини на смъртта, я победи така, че я принуди да изхвърли онези, които преди бе погълнала. И в езическото заблуждение сияе Неговата проповед.

„И мракът не я обзе“ Нито смъртта Го надви, нито заблуждението. Защото тази светлина, тоест Божието Слово, е непреодолима.

Някои разбират под „мрак“ плътта и земния живот. Словото сияеше и тогава, когато стана плът и пребиваваше в този живот; а тъмнината, тоест противната сила, изкушаваше и преследваше Светлината, но я намери непобедима и непревзимаема.

Плътта се нарича „мрак“ не защото по природа е такава (да не бъде!), а поради греха. Защото плътта, докато се управлява от закона на природата, няма в себе си никакво зло; но когато излезе извън пределите на природата и служи на греха, тогава става и се нарича тъмнина.

„И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе“. Тъй като последното изречение в предходния стих е могло да се стори на читателите като противоречащо на действителността: с него състоянието на езическия свят, а и на юдейския, се е представяло като крайно нравствено падение и закоравяване в греха – то евангелистът счита за нужно да ги увери, че светлината – Логосът, действително, винаги е светела и продължава да свети (φαίνει, сегашно време за обозначаване на постоянство на дейността) даже в мрака на човешкото незнание и всякаква поквара („мрак“ – σκοτία, означава състоянието на падение и противене на волята Божия срв. Йоан 12:35; Еф. 5:8).

„Мракът я не обзе“. Смисълът на руския превод е такъв: мракът не успял да заглуши, угаси действието на Логоса в хората. В такъв смисъл са тълкували този израз мнозина древни отци и учители на Църквата, а също и мнозина от най-новите екзегети. И това тълкуване изглежда напълно правилно, ако обърнем внимание на паралелното място в Евангелието на Йоан: „ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак” (Йоан 12:35).” Тук е поставен същият глагол (καταλαμβάνειν) за обозначаване на понятието „обземе”, и няма никакво основание този глагол да се тълкува другояче. Някои (например, Знаменский, с. 46, 47) се опасяват, че при такъв превод  ще се наложи да се признае, че Йоан е допускал мисълта „за някаква борба между самите начала на светлината и тъмнината и, следователно, ги е мислил като реални същности. Междувременно, реалност в метафизичен смисъл могат да притежават само личностните носители на известен принцип, а не самият принцип”.

Но такива разсъждения са неоснователни. Идеята за борбата между светлината и тъмнината, може да се каже, е основната идея на светогледа на Йоан и преминава решително през всички негови съчинения. При това Йоан, разбира се, говорейки за стремежа на мрака да унищожи светлината, има предвид личностите, в които светлината или мракът са били най-силно изразени. По този начин, приемайки стария превод, ние си представяме величествената и страшна картина на борбата на всички тъмни сили против божественото просвещаващо действие на Логоса, борба, която се е водела в продължение на няколко хилядолетия и която е завършила крайно неуспешно за мрака: божественият фар както и преди свети на всички плаващи по опасното море на живота и удържа техния кораб от опасни скали.