а за съд, че князът на тоя свят е осъден.
а за съд, че князът на тоя свят е осъден.
От Йоана свето Евангелие – глава 12 – стих 31
Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.
От Йоана свето Евангелие – глава 14 – стих 30
Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо.
Послание на св. ап. Павла до Колосяни – глава 2 – стих 15
като отне силата от началства и власти, Той ги явно изложи на позор и на кръста възтържествува над тях.
Проф. А. П. Лопухин
Накрая, Светият Дух ще обясни на света, че съществува съд – с примера на осъждането на виновника за Христовата смърт (Иоан 13:2, 27) – дявола, княза на този грешен свят. Тъй като Господ разглежда Своята смърт като вече извършила се, то и за осъждането на дявола произнесено над него от Божествената правда заради това кърваво и неправедно дело (той е умъртвил Онзи, Който бидейки безгрешен, той не е имал право да лишава от живот – срв. Рим. 6:23), Той говори също като за свършен факт („е осъден“).
В ранната Църква осъждането на дявола се е проявявало в случаите на изгонването на бесове от апостолите, които извършвали тези чудеса със силата на Светия Дух. Освен това, в апостолските послания дяволът се представя като вече изхвърлен от обществото на хората, които са повярвали в Христос: той ходи само около Църквата, като ревящ гладен лъв (1 Пет. 5:8), разстила своите мрежи отново извън Църквата, за да улови онези вярващи, които могат да излязат отвъд пределите на Църквата (1 Тим. 3:7). С една дума, осъждането на дявола, победата над него е била за съзнанието на вярващите факт, който се е случил, и те са убеждавали в това и целия свят.