От стих 12 до стих 33 се съдържа третата утешителна реч на Христос. Тук Той говори на апостолите, от една страна, за бъдещото изпращане на Светия Дух, Който ще ги наставлява във всяка истина, и, от друга страна, за Своето идване или завръщане при тях след възкресението Си, когато те ще узнаят от Него много неща, които дотогава не са знаели. Ако сега те се чувствали силни във вярата заради това, което вече са чули от Христос, то Той им...
От стих 12 до стих 33 се съдържа третата утешителна реч на Христос. Тук Той говори на апостолите, от една страна, за бъдещото изпращане на Светия Дух, Който ще ги наставлява във всяка истина, и, от друга страна, за Своето идване или завръщане при тях след възкресението Си, когато те ще узнаят от Него много неща, които дотогава не са знаели. Ако сега те се чувствали силни във вярата заради това, което вече са чули от Христос, то Той им казва, че силата на вярата им все още не била толкова голяма, че да ги спаси от страха при вида на това, което ще се случи с техния Учител. Христос завършва беседата Си, като призовава учениците да понесат смело предстоящото изпитание.
„много“. Христос не може да каже на учениците всичко, което е имал да им предаде: в сегашното им състояние за тях е трудно да възприемат това „много”, което имал Христос. Много вероятно е то да включва онова, което Господ им е открил в продължение на четиридесетте дни след Своето възкресение (Деян. 1:3) и което след това е станало основна част на християнското предание.
Проф. А. П. Лопухин
От стих 12 до стих 33 се съдържа третата утешителна реч на Христос. Тук Той говори на апостолите, от една страна, за бъдещото изпращане на Светия Дух, Който ще ги наставлява във всяка истина, и, от друга страна, за Своето идване или завръщане при тях след възкресението Си, когато те ще узнаят от Него много неща, които дотогава не са знаели. Ако сега те се чувствали силни във вярата заради това, което вече са чули от Христос, то Той им казва, че силата на вярата им все още не била толкова голяма, че да ги спаси от страха при вида на това, което ще се случи с техния Учител. Христос завършва беседата Си, като призовава учениците да понесат смело предстоящото изпитание.
„много“. Христос не може да каже на учениците всичко, което е имал да им предаде: в сегашното им състояние за тях е трудно да възприемат това „много”, което имал Христос. Много вероятно е то да включва онова, което Господ им е открил в продължение на четиридесетте дни след Своето възкресение (Деян. 1:3) и което след това е станало основна част на християнското предание.