Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.
Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.
Какво тогава? Нуждае ли се Синът от някаква действена сила? Да не бъде! Защото този пример не означава това. Виж обаче с каква точност изяснява Той притчата: не казва, че коренът се ползва от грижата на земеделеца, а пръчките. Коренът тук изобщо не е споменат, но за да разберат, че без Неговата сила не могат да извършат нищо, и че трябва да бъдат съединени с вярата в Него така, както пръчката е свързана с лозата.
Тълкувание на Йоан
Апостолите трябва да запазят тази чистота и да пребъдват само в Христос, като в истиска благородна лоза. Ако те мислят, че могат да сторят каквото и да било, без да получават живителни сокове от тази лоза, то грешат: без Христос няма да постигнат добро.
Деяния на светите Апостоли – глава 4 – стих 12
защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.
Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 3 – стих 5
но не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни иде от Бога:
Св. Василий Велики (330 – 379)
Лозе е душата, от която се изисква да принася плод, достоен за първоначалното ѝ засаждане и за Божието земеделие. Защото тя е била насадена истинска, сътворена по образа на истинския Бог; и се обработва чрез грижите на Твореца, Който очиства онова, което дава плод, за да принася още повече. Понеже, ако посветим себе си на живота в чистота, Бог ни съдейства в очистването ни от страстите, като усъвършенства усърдието и стремежа ни към доброто.
И както лозата се подкастря, за да не бъде възпрепятствана от излишния растеж, така и ние трябва да орязваме стремежа на душата си към суетните неща, насочвайки цялата ѝ сила към плодоносен труд за истински ценните дела. За да не би, обзета от безумен порив към показния свят, да разпилее цялата си енергия в угода на хората – сякаш разраствайки се в листа и увивни клони, занимавайки се с преходния облик на този свят.
Но душата трябва също и да се прекопава, като усвоява всичко наоколо за свойствената й храна и така се приготвя за приемането на учението на Духа. Защото, както непрекопаната лоза не може да диша и остава непричастна към влагата поради плътността на почвата, така и душата, която не се е освободила от телесното бреме, остава безплодна, потисната от материалното. И затова, лишена от помощта, която идва отгоре, тя остава безплодна.
А от безплодната душа се отдалечава Светият Дух; падат преградите – ангелските застъпничества, и нахлуват чужди пришълци, които преминават през нас – действени сили, които носят знание за греховете. И страстите я завладяват напълно, разрушавайки я, както див глиган я подлага на опустошение, търкаляйки се в нейната нечистота.
За Исайя, 1