„И Аз“. Когато апостолите изпълнят своето задължение, то и Христос („и Аз“) ще изпълни Своето дело по отношение към тях. Той ще помоли Отец и Отец ще им прати друг Утешител, Който да остане с тях завинаги. „Утешител“ е на гръцки език „Параклитос“ (παράκλητος). Първоначално тази дума е обозначавала човек, призован на помощ, защитник (но не в смисъл на обикновен адвокат, а в смисъл на приятел, който отива да умолява съдията за своя приятел, обвинен в някакво престъпление). Но след...
„И Аз“. Когато апостолите изпълнят своето задължение, то и Христос („и Аз“) ще изпълни Своето дело по отношение към тях. Той ще помоли Отец и Отец ще им прати друг Утешител, Който да остане с тях завинаги.
„Утешител“ е на гръцки език „Параклитос“ (παράκλητος). Първоначално тази дума е обозначавала човек, призован на помощ, защитник (но не в смисъл на обикновен адвокат, а в смисъл на приятел, който отива да умолява съдията за своя приятел, обвинен в някакво престъпление). Но след това, особено сред евреите, при които тази дума преминава от гръцки под формата „Пераклет“, тя започва да обозначава утешител, съветник, посочващ на човек в затруднено положение как най-добре да излезе от него. Отците и учителите на източната Църква придават на този термин именно това значение.
Досега такъв съветник и приятел на учениците е бил Самият Христос, макар че в Евангелието Той не е наречен „Утешител”. Но сега на мястото на оттеглящия се от апостолите Господ ще дойде друг Утешител, съветник или приятел.
Като тълкуват тези думи и съпоставят Христос и „другия Утешител“, както древните, така и повечето от съвременните тълкуватели правят заключението, че тук се съдържа учението за Светия Дух като за самостоятелна личност. Други тълкуватели (де Вете, Шенкел) обаче се смущават от факта, че в глави 15 и 16 завръщането на Христос е предствено като съвпадащо с идването на Духа Утешител. Но това объркване е неоснователно, защото подобно отношение съществува между Отца и Логоса: Отец пребъдва в Сина, а Синът явява волята на Отца, което не пречи на всички тълкуватели да признават Сина като отделна личност. Така и Христос ще действа чрез Духа Утешител, ще дойде в Него при апостолите. Ето защо апостол Павел счита като възможно да отъждестви пребъдването на Божия Дух във вярващите на с пребъдването на Самия Христос в тях (Рим. 8:9 – 10).
Проф. А. П. Лопухин
„И Аз“. Когато апостолите изпълнят своето задължение, то и Христос („и Аз“) ще изпълни Своето дело по отношение към тях. Той ще помоли Отец и Отец ще им прати друг Утешител, Който да остане с тях завинаги.
„Утешител“ е на гръцки език „Параклитос“ (παράκλητος). Първоначално тази дума е обозначавала човек, призован на помощ, защитник (но не в смисъл на обикновен адвокат, а в смисъл на приятел, който отива да умолява съдията за своя приятел, обвинен в някакво престъпление). Но след това, особено сред евреите, при които тази дума преминава от гръцки под формата „Пераклет“, тя започва да обозначава утешител, съветник, посочващ на човек в затруднено положение как най-добре да излезе от него. Отците и учителите на източната Църква придават на този термин именно това значение.
Досега такъв съветник и приятел на учениците е бил Самият Христос, макар че в Евангелието Той не е наречен „Утешител”. Но сега на мястото на оттеглящия се от апостолите Господ ще дойде друг Утешител, съветник или приятел.
Като тълкуват тези думи и съпоставят Христос и „другия Утешител“, както древните, така и повечето от съвременните тълкуватели правят заключението, че тук се съдържа учението за Светия Дух като за самостоятелна личност. Други тълкуватели (де Вете, Шенкел) обаче се смущават от факта, че в глави 15 и 16 завръщането на Христос е предствено като съвпадащо с идването на Духа Утешител. Но това объркване е неоснователно, защото подобно отношение съществува между Отца и Логоса: Отец пребъдва в Сина, а Синът явява волята на Отца, което не пречи на всички тълкуватели да признават Сина като отделна личност. Така и Христос ще действа чрез Духа Утешител, ще дойде в Него при апостолите. Ето защо апостол Павел счита като възможно да отъждестви пребъдването на Божия Дух във вярващите на с пребъдването на Самия Христос в тях (Рим. 8:9 – 10).