Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно.
Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 5
Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух - за духовно.
Проф. А. П. Лопухин
Тази особена мъдрост може да бъде съобщена чрез апостол Павел и неговите помощници само на онези, които са в състояние да я усвоят, а такива хора са сравнително малко. Повечето хора са „душевни“ (ψυχικοί). Този израз обозначава човека като одушевено същество, с естествена жизнена сила (ψυχή), която е обща на човека с всички живи твари. Такъв човек не притежава онази висша сила на живота, благодарение на която нравствено свободните същества встъпват в общение с Бога и която в Свещеното Писание се нарича „дух“ (πνεῦμα).
Наистина, и човекът в естествено състояние има „дух“ (срв. 1 Сол. 5:23), но този дух не е в него действена сила и живот. Той е по-скоро само възприемчивост към Божиите внушения, способност да разбира и усвоява божественото, която у християнина вече се превръща в нов принцип на живот. Разбира се, и душата на човека има по-високи способности, отколкото у другите одушевени същества, но все пак само духът поставя човека в отношение с Бога и именно чрез духа човек рязко се отличава от животните.
У естествения човек духът пребивава, така да се каже, в скрито състояние (почти както „скрита енергия“), и само Божият Дух го пробужда към живот и го прави господар на душата и тялото. Естественият човек притежава само вродения си ум или разум, чрез който съди за явленията на този земен живот. Трябва обаче да се отбележи, че „душевен“ човек не е същото като „плътски“ (1 Кор. 3:1): плътски бяха и коринтските християни, но апостолът, разбира се, не би могъл да каже, че те „считали духовното за безумие“.
„не възприема.“ Както егоистът „не може“ да повярва, че някой е способен да извърши някакво трудно дело без да има лична изгода, така и „душевният“ човек не е в състояние да разбере великото значение на Христовото дело (божествената премъдрост), защото то излиза извън кръга на неговото разбиране.
„изследва се духовно“, т.е. въз основа на духовни предпоставки, притежавайки определен запас от по-висши, духовни познания.