Аз и Отец едно сме.
Ние изповядваме, че Синът и Отец са едно, без да смесваме числовите единици, както някои твърдят, че Отец и Синът са едно и също лице, но вярвайки, че Отец и Синът съществуват отделно, като същевременно ги обединяваме в еднаквостта на тяхната същност и ги признаваме като притежаващи една сила, знаейки, че у Единия неизменно да вижда Другия. „Аз и Отец едно сме.“
Чрез „Едно“ Той посочва единството на същността, а чрез „сме“ въвежда двойственост в разбираното и [после] отново го събира в едната Божественост. Забележително е и това срещу арианите, че в думите „Аз и Отец едно сме“ не се изразява просто съгласие на волите, а се посочва единството на същността. И юдеите разбраха, че с тези думи, Той заявява Себе Си като Бог и равен на Отец, а Христос не отрече, че е казал именно това, което те разбраха.
Коментари, Йоан
Затова Христос заключава: „Аз и Отец едно сме”. Тези думи могат да обозначават само единството на Христос с Отец по естество, по същност: никога досега не е било казвано нещо подобно за нито един пророк. И слушателите на Христос разбрали думите Му именно в такъв смисъл (срв. Иоан 10:31, 33). Но единството, за което тук се говори, не е тъждество, в което изчезва различието между лицата на Божеството (както в савелианството): тук се говори само за единосъщието на Сина и Отец (срв. Иоан 17:11 – 21).
От Йоана свето Евангелие – глава 5 – стих 17
А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя.
От Йоана свето Евангелие – глава 14 – стих 9
Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца?
От Матея свето Евангелие – глава 11 – стих 27
Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.
Св. Исихий Йерусалимски (5 век)
Недоумение 22. Как Господ, според думите на Йоан, казал на юдеите: „Аз и Отец едно сме“ (Йоан 10:30), а на друго място казал, че за последния ден не знаят нито ангелите, нито Синът, а само Отец (Мат. 24:36)?
Разяснение. Че е невероятно Творецът на вековете да не знае последния ден и час, е ясно за всеки. Оттук се вижда, че Господ излага Своето учение по три начина.
Като човек – когато говори за Себе Си според човешката природа, както в предходната глава, а също и в думите: „Душата Ми е прескръбна до смърт“ (Мат. 26:38) и „Сега душата Ми се смути“ (Йоан 12:27).
Когато пък говори като Бог, казва: „Аз и Отец едно сме“ и: „Всичко, що има Отец, е Мое“ (Йоан 16:15), както и всичко друго подобно.
А когато говори като Бог и човек, казва: „Аз съм хлябът, слязъл от небето“ (Йоан 6:41). Хлябът е тялото, а Онзи, Който е слязъл, е Бог. Също и когато казва: „Имам власт да положа душата Си и пак да я приема“ (парафраза на Йоан 10:18). Да положи и отново да приеме душата със власт е дело на Божеството, а самата душа принадлежи на човешката природа.
И тук, желаейки да възпре празното любопитство на учениците, Той се прикрива зад незнанието като човек (προεβάλλετο), за да не негодуват учениците, че не само те, но заедно с ангелите не знаят времето на онзи ден.