От Йоана свето Евангелие – глава 10 – стих 30

Ние изповядваме, че Синът и Отец са едно, без да смесваме числовите единици, както някои твърдят, че Отец и Синът са едно и също лице, но вярвайки, че Отец и Синът съществуват отделно, като същевременно ги обединяваме в еднаквостта на тяхната същност и ги признаваме като притежаващи една сила, знаейки, че у Единия неизменно да вижда Другия. „Аз и Отец едно сме.“

Чрез „Едно“ Той посочва единството на същността, а чрез „сме“ въвежда двойственост в разбираното и [после] отново го събира в едната Божественост. Забележително е и това срещу арианите, че в думите „Аз и Отец едно сме“ не се изразява просто съгласие на волите, а се посочва единството на същността. И юдеите разбраха, че с тези думи, Той заявява Себе Си като Бог и равен на Отец, а Христос не отрече, че е казал именно това, което те разбраха.

Коментари, Йоан

Затова Христос заключава: „Аз и Отец едно сме”. Тези думи могат да обозначават само единството на Христос с Отец по естество, по същност: никога досега не е било казвано нещо подобно за нито един пророк. И слушателите на Христос разбрали думите Му именно в такъв смисъл (срв. Иоан 10:31, 33). Но единството, за което тук се говори, не е тъждество, в което изчезва различието между лицата на Божеството (както в савелианството): тук се говори само за единосъщието на Сина и Отец (срв. Иоан 17:11 – 21).