Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.
Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.
„Съществуваше истинската светлина“. Повечето древни тълкуватели виждат тук указание за състоянието на Логоса преди въплъщението и превеждат този израз така: „съществуваше от века (ην) истинската Светлина”. Така вечното битие на Логоса тук се представя като противоположно с временното и преходно съществуване на Предтечата.
„Съществуваше истинската светлина“.
Мнозина нови тълкуватели, напротив, виждат в разглеждания израз отбелязване за това, че Логосът, истинската Светлина, вече е дошъл на земята, когато за Него е започнал да свидетелства Предтечата. Преводът, който те предлагат на това място, е такъв: „Истинската светлина бе вече дошла“ или, според друг превод, „вече излизаше от състоянието на укритост” (в каквото е преминал Неговият живот до 30-годишна възраст). При такъв превод на гръцкия глагол ην се придава не значението на самостоятелно сказуемо, а на прост съюз, отнасящ се към последния израз на стиха έρχόμενον είς τον κόσμον.
Нашите тълкуватели (в това число и Знаменский) се придържат към първото мнение, намирайки второто съчетание на изрази за „прекалено изкуствено”. Но на нас ни се струва, че при второто тълкувание избягваме прекъсването в хода на мислите, каквото неизбежно се получава при допускането на първия превод. В действителност, ако тук намираме указание за съществуването на Светлината преди Въплъщението, то това ще значи, че евангелистът ненужно отново се е върнал към своето разсъждение за Логоса, което вече е завършил, когато е започнал да говори за появата на Предтечата (ст. 6). Междувременно, при втория превод напълно се запазва последователността на мислите: дошъл е Йоан; той е бил изпратен, за да свидетелства за истинската светлина; тази истинска светлина вече се е появила в света по това време и именно затова Йоан иска да свидетелства за нея.
Освен това, ако изразът ἐρχόμενον εἰς τὸν κόσμον се разглежда като приложение към израза τὸν ἄνθρωπον, този израз би бил съвсем излишен, той не би добавил нищо към понятието за човека (ὁ ἄνθρωπος). И накрая, ако това отделяне на глаголния съюз ἦν от сказуемото ἐρχόμενον εἰς τὸν κόσμον изглежда неестествено за някои, съмняващите се могат да посочат други подобни съчетания в Евангелието от Йоан (Йоан 1:28, 11:1, 18:18). А в синоптиците подобният израз ἐρχόμενος обозначава Месията, т.е. Логоса в състояние на въплъщение (Мат. 11:3; Лука 7:19).
В какъв смисъл евангелистът нарича Христос истинска светлина? Думата άληθινός — истински, може да означава: действителен, достоверен, искрен, верен на себе си, справедлив, но тук най-подходящо е особеното значение на това прилагателно: изцяло осъществяващ идеята, лежаща в основата на битието на един или друг предмет, изцяло отговарящ на своето наименование. Така и ние употребяваме този израз, когато казваме: истинска свобода, истински герой. Ако за Бога Йоан казва, че Той е Θεός αληθινός , то с това иска да посочи, че Той е единственият, Комуто подобава това наименование „Бог” (ср. Йоан 17:3; 1 Йоан. 5:20). А когато употребява за Бога прилагателното αληθής , то посочва с това истинността на Божиите обещания, че Бог е верен на Своите думи (Йоан 3:33). По този начин, назовавайки тук Христос истинска светлина (άληθινόν), Йоан желае да каже, че всяка друга светлина – дали ще е чувствена, светлина за нашите очи, или пък духовна светлина, която са се стараели да разпространяват в света някои от най-добрите представители на човечеството, даже изпратени от Бога като Йоан Предтеча – не би могла дори малко да се доближи по достойнство до Христос, Който единствено отговарял на понятието, което имаме за светлина.
Книга на пророк Исаия – глава 60 – стих 1
Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)